Гранулоцитите са вид левкоцити (бели кръвни клетки), които съдържат специфични гранули в цитоплазмата си. В зависимост от тяхното оцветяване от основни или кисели багрила се различават следните видове – неутрофили, еозинофили и базофили.
Другата голяма група левкоцити са агранулоцитите, които не съдържат гранули. Те биват два вида – моноцити и лимфоцити.
Гранулоцитите се образуват в костния мозък от миелоидната стволова клетка. В резултат на делене и диференциация последователно се образуват миелобласт, промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и гранулоцит неутрофилен, еозинофилен и базофилен.
Времето, за което един миелобласт дава потомство от зрели (сегментоядрени) гранулоцити е около 10 дни. Под влиянието на различни стимули зрелите гранулоцити излизат от костния мозък в кръвта, чрез която се транспортират до различни тъкани. Чрез амебовидни движения те напускат капилярите и проникват в тъканите, където осъществяват своите функции.
Основната функция на този вид левuоцити е да защитават организма от бактерии, гъби, паразити. Това се дължи на способността им за фагоцитоза и хемотаксис.
Различават се следните видове гранулоцити:
Неутрофилни гранулоцити (неутрофили)
Неутрофилите са най-многобройните бели кръвни клетки и съставляват 55 до 65 % от общия брой на левкоцитите. По-младите неутрофилни гранулоцити имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили. Зрелите клетки имат сегментирано ядро и се наричат сегментоядрени неутрофили.
Главната функция на неутрофилите е фагоцитозата. Те поглъщат и унищожават различни бактерии, гъбички, чужди тела, разграждат клетъчни остатъци, фибрин и др. В гранулите на неутрофилите се съдържат редица ензими и бактерицидни вещества, които атакуват микроорганизмите.
Увеличаването на броя на неутрофилите в кръвта се нарича неутрофилия. Среща се главно при остри бактериални инфекции, при инфаркт на миокарда, изгаряне, колагенози, левкемии, остър кръвоизлив.
Намаляването на броя на неутрофилите в кръвта се нарича неутропения. Наблюдаве се при вирусни инфекции като морбили, варицела, рубеола, грип, хепатит, а също и при рикетсиози, при малария, лупус еритематозус, апластична анемия, левкемии, страничен ефект от някои медикаменти.
Еозинофилни гранулоцити (еозинофили)
Еозинофилите представляват 2 до 4 % от общия брой на левкоцитите. Те са малко по-големи от неутрофилите. Имат двуделчесто ядро, а цитоплазмата им е изпълнена с гранули, които се оцветяват в червено от киселите багрила (еозина).
Еозинофилите могат да фагоцитират и разрушават микроорганизмите чрез ензимите, които се съдържат в гранулите им. Типичен за тях е ензима пероксидаза.
Еозинофилните гранулоцити участват в алергични реакции и в защитата на организма срещу някои паразити. Ето защо при паразитни инфекции и алергични заболявания (бронхиална астма, сенна хрема) броят на еозинофилите в кръвта е повишен – наблюдава се еозинофилия. Еозинофилия се среща и при някои ракови заболявания, например лимфогрануломатоза (болест на Ходжкин), при колагенози, кожни заболявания.
Броят на еозинофилите в кръвта се понижава при стресови състояния и под влияние на глюкокортикоидите.
Базофилни гранулоцити (базофили)
Базофилите съставляват едва 0.5 – 1% от общия брой на белите кръвни клетки. Те са гранулоцитите с най-големи размери. Имат голямо, слабо налобено ядро и малко на брой едри гранули. Гранулите на базофилите съдържат хистамин и хепарин.
Базофилите участват в алергични реакции и в процесите на хронично възпаление. Повишаването на броя на базофилите в кръвта се нарича базофилия. Наблюдава с при ревматоиден артрит, улцерозен колит, някои тумори.
Прочетете за:
Видове левкоцити
Базофили
Повишени еозинофили в кръвта
