Еозинофилия се нарича състоянието, при което броят на еозинофилните гранулоцити в периферната кръв е повишен. Най-често еозинофилия се наблюдава при алергични и паразитни заболявания.
Еозинофилните гранулоцити съставляват 2 до 4 % от общия брой на белите кръвни клетки (левкоцитите).
Левкоцитите включват две големи групи клетки: гранулоцити (неутрофилни, еозинофилни, базофилни) и агранулоцити (моноцити и лимфоцити).
Еозинофилните гранулоцити се образуват в костния мозък, като произхождат от миелоидната стволова клетка. След като се образуват в костния мозък, те попадат в кръвта и се пренасят до различни тъкани.
Еозинофилите са с размери от 12 до 17 µm. Те са малко по-големи от неутрофилите и по-малки от базофилите. Ядрото им се състои от две делчета, свързани чрез тънко мостче. Цитоплазмените им гранули са големи и се оцветяват с кисели багрила в червено.
Еозинофилите фагоцитират и унищожават микроорганизми или чужди частици чрез редица ензими. Привличат се към чуждия агент от вещества, отделени от мастоцитите и лимфоцитите.
Еозинофилите секретират редица цитокини, протеини и участват в алергични реакции.
Референтните стойности на еозинофилите в кръвта са 0.02 – 0.04 х109/l.
Различават се следните видове еозинофилия според причината за възникването й:
Първична еозинофилия:
- Идиопатична – идиопатичен хипереозинофилен синдром – установяват се много високи нива на еозинофили в кръвта, но причината е неизвестна.
- Наследствена еозинофилия
Среща се рядко, унаследява се по автозомно-доминантен път. Еозинофилите в кръвта са повишени, но клинични симптоми могат да липсват.
- Клонална – дължи се на малигнена пролиферация на еозинофили от миелоидната стволова клетка.
Наблюдава се при остра миелоидна левкемия (AML) – вариант М4Ео – миеломоноцитна левкемия с еозинофилия. Също при миелодиспластичен синдром (MDS), хронична миелоидна левкемия, полицитемия вера.
Вторична еозинофилия – възниква при друго основно заболяване
Алергични заболявания
- бронхиална астма
- атопичен дерматит
- алергичен ринит
- уртикария.
Инфекциозни заболявания
- паразитни инфекции – трихинелоза, ехинококоза (кучешка тения), аскаридоза (детски глист), филариоза, шистозомиаза, ламблиоза, амебиаза, стронгилоидоза
- гъбични инфекции – хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза
- вирусни инфекции – HIV
- бактериални инфекции – бруцелоза.
Ракови заболявания
- карцином на белия дроб, яйчниците
- болест на Ходжкин, Неходжкинов лимфом.
Болести на съединителната тъкан (колагенози)
- еозинофилна грануломатоза с полиангиит (синдром на Churg Strauss)
- ревматоиден артрит, дерматомиозит, полиартериитис нодоза.
Кожни заболявания
- пемфигус
- херпетиформен дерматит.
Страничен ефект от някои медикаменти
- антибиотици (пеницилини, цефалоспорини)
- нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС)
- антиепилептични средства (фенитоин, карбамазепин)
- антихипертензивни средства (АСЕ инхибитори, бета-блокери, хидрохлортиазид)
- антималарийни средства.
Други заболявания
- възпалителни заболявания на дебелото черво – болест на Крон, улцерозен колит
- имунодефицитни синдроми
- болест на Адисон
- хронична еозинофилна пневмония
- синдром на Льофлер.
Клиничните симптоми при еозинофилия зависят от основното заболяване. Еозинофилията се доказва чрез изследване на кръвта – ДКК (диференциална кръвна картина) и установяване на повишен брой еозинофили. В зависимост от клиничните симптоми се назначават изследвания за установяване на причината за еозинофилията. Провежда се лечение на заболяването, предизвикало повишаването на еозинофилите.
Прочетете за:
Понижени еозинофили
