Трихинелоза

юли 8, 2013

На латински език: Trichinellosis.
На английски език: Trichinellosis, Trichiniasis, Trichinosis, Trichinelliasis.

Определение: Трихинелозата е зооантропоноза. Възниква при консумиране на трихинелозно месо.

Етиология: Причинява се от Trichinella spiralis. Тя има три морфологични форми:
1. Полово зрели чревни трихинели – локализират се в лигавицата на червата. Имат вретеновидно тяло, мъжките са с дължина от 1.4 до 2.2 mm, а женските – от 3 до 4.4 mm. След 4-ия ден от инвазирането оплодените женски трихинели започват да раждат млади трихинели в продължение на 10 до 84 дни.
2. Млади трихинели – мигрират по кръвен и лимфен път, навлизат в напречно набраздената скелетна мускулатура и се завиват спираловидно. След около три седмици трихинелните личинки стават инвазиоспособни – могат да предизвикат заразяване на друг гостоприемник. Към 25-ия ден от инвазията около личинките се образува съединителнотъканна капсула.
3. Мускулни (капсулирани) трихинели – могат да се запазат живи в състояние на анабиоза до 20-30 години, но обикновено след 6-ия месец започва калцирането на капсулата и постепенно трихинелите загиват.

Епидемиология: Източник за заразяване на човека са диви и домашни свине, по-рядко мечки, моржове, китове. Домашните свине се инвазират най-често при изяждане на мишки, плъхове, а дивите – при изяждане на умрели месоядни бозайници (лисици, вълци) и мишевидни гризачи.

Човек се заразява при консумиране на сурово или недобре термично обработено месо или месни продукти, съдържащи трихинели. В стомаха на човека мускулните (капсулирани) трихинели се декапсулират под влияние на стомашния сок. В тънкото черво след 30-40 часа достигат полова зрялост и на 48 h се оплождат. След 4-ия ден след инвазирането женските трихинели започват да раждат млади трихинели. Те навлизат в напречно набраздените мускули – дъвкателни, шийни, очни, междуребрени, в диафрагмата.

Патогенеза: Настъпва специфична сенсибилизация на организма. Наблюдават се алергични васкулити, полимиозити и др.

Клинична картина: Инкубационният период е средно от 5 до 20 дни. Заболяването може да протече безсимптомно, леко, средно тежко и тежко. Наблюдават се:
– фебрилитет – температурата се повишава, като може да достигне 39-40 °С. Фебрилното състояние се задържа за 2-3 седмици. При леки форми може да няма повишена температура.
– оток на клепачите и лицето – задържа се за 2-3 седмици. Често конюнктивите са зачервени и оточни. При тежки форми се появяват и отоци по крайниците.
–  мускулни болки – появяват се болки в очната, гълтателната и дъвкателната мускулатура, а след това и в ребрената, двигателната мускулатура. Болните се оплакват от затруднено дъвчене, поглъщане, от фотофобия, диплопия, болки в очните ябълки при движение на очите.
– еозинофилия – задържа се за 2-3 и повече месеца.

Освен тези основни симптоми при някои болни могат да се наблюдават редица други прояви – гадене, повръщане, диария, пресипнал глас, тахикардия с хипотония, кръвоизливи под ноктите, окапване на косата, безсъние, халюцинации, виене на свят и др. При тежки форми се появяват кожни обриви.

При безсимптомните форми болните нямат оплаквания, но са серологично положителни и имат повишени еозинофили.
Трихинелозата може да хронифицира и периодично да се появяват слабост и мускулни болки.

Усложнения: Могат да възникнат през 3-6-ата седмица от заболяването, особено при неколкократна консумация на трихинелозно месо. Може да се наблюдава токсоалергичен миокардит, остра сърдечна недостатъчност, менингоенцефалит, пневмония и др.

Лабораторни изследвания: Установява се левкоцитоза с еозинофилия, хипопротеинемия с повишени имуноглобулини, повишена оксалова киселина в кръвта, понижени са стойностине на калий, калций, холестерол, фосфолипиди в кръвта. Повишават се някои ензими – креатинкиназа, ЛДХ, АсАТ, АлАТ.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
– данните от анамнезата за консумиране на месо или месни продукти от домашна или дива свиня, мечка;
– характерните клинични прояви;
– лабораторните изследвания;
– трихинелоскопия, копро- и хемоларвоскопия;
– имунологични тестове – ELISA, РПХА.

Диференциална диагноза: Прави се с редица заболявания: гастроентероколит, бронхопневмония, грип, паротит, дерматомиозит и др.

Лечение: Провежда се:
1. Етиологично лечение: използват се препаратите Mebendazole (Vermox), Albendazole (Zental) и др.
2. Патогенетично лечение: при тежки форми се прилагат кортикостероиди за кратко време.
3. Симптоматично лечение: антипиретици, аналгетици, витамини – В1, В2, С и др.

Профилактика: Болните се диспансеризират за 2 до 5 години. През 6 месеца се извършват контролни прегледи и серологични изследвания.