Меню

Видове левкоцити

Кръвта на човека се състои от течна съставка и клетки. Течната съставка се нарича плазма. В нея се съдържат редица белтъци, хормони, електролити и други. Кръвните клетки са три вида – еритроцити, тромбоцити и левкоцити.

На кръвна натривка, неоцветени, левкоцитите изглеждат белезникави, откъдето идва и наименованието им – бели кръвни клетки (от латински leucos – бял).

Левкоцитите съставляват около 1% от общия брой кръвни клетки или приблизително 3,5 до 10,5 х 10⁹/л. Ако се увеличат над 10,5, говорим за състояние, наречено левкоцитоза. Ако пък броят им спадне под 3,5  – левкопения. Левкоцитите се произвеждат от костния мозък и са част от имунната система на организма. Тяхната основна роля е обезвреждането на микроорганизми, токсични агенти и други. Белите кръвни клетки циркулират в кръвта, но осъществяват своята функция в тъканите на организма.

В структурата на левкоцитите влиза ядро, цитоплазма и редица включения в цитоплазмата. Част от тези включения се наричат гранули. В зависимост от наличието или липсата им в цитоплазмата, левкоцитите се разделят съответно на гранулоцити и агранулоцити.

Към гранулоцитите спадат неутрофили, еозинофили и базофили. Разделянето им на три подгрупи се налага, поради разликата в оцветяването на гранулите им. Еозинофилите се багрят в червено от кисели багрила, неутрофилите в розово, а базофилите в синьо от основни багрила.

Неутрофилните гранулоцити се наричат още сегментоядрени или полиморфноядрени. Те са най-многобройните бели кръвни клетки и в процентно съотношение, техният брой е около 55-65%. Имат сферична форма, а в цитоплазмата си съдържат три вида гранули – специфични В-гранули, които съдържат бактерицидни вещества, разрушаващи бактериалната стена и потискащи размножаването на бактериите; азурофилни или А-гранули и гранули с плътна сърцевина. А-гранулите припокриват функциите на В-гранулите. Функцията на неутрофилите е свързана със защитата от патогени за организма. Те се наричат още макрофаги, тъй като основната си роля, те изпълняват чрез процеса фагоцитоза.

Еозинофилните гранулоцити са малко на брой – средно между 2 и 4 % от общия брой бели кръвни клетки. Характерно за тях е, че цитоплазмата им е изпълнена с гранули, които са оранжеви на цвят. Основната роля на еозинофилите е участието им в процесите на свръхчувствителност – алегричните реакции и анафилаксията. Те отслабват ефекта на отделените при тези състояния хистамин и серотонин. Броят на еозинофилите намалява при някои бактериални инфекции, а се увеличава при паразитните заболявания, както и при някои злокачествени такива.

Базофилните гранулоцити са най-малко на брой. Те са до 1% от всички левкоцити и съдържат в цитоплазмата си хистамин, серотонин, хепарин и някои видове простагландини.

Към агранулоцитите спадат моноцитите и лимфоцитите. В тяхната цитоплазма микроскопски не се откриват гранули, откъдето идва и наменованието им.

Моноцитите са най-големите по размери съдови клетки, но също са малко на брой – 4-8%. Те участват във възпалителните процеси. Изпълняват своята функция, след като попаднат в рехава съединителна тъкан и се превърнат в макрофаги.

Лимфоцитите съставляват около 30% от общия брой бели кръвни клетки. Образуват се в червения костен мозък и тимуса и основната им функция е участието в хуморалния и клетъчния имунитет на организма. Разделят се на Т- и В- лимфоцити.

В-лимфоцитите са част от хуморалния имунитет на организма. При контакт с определени антигени, те се трансформират в пролифериращи клетки – плазмоцити. Плазмоцитите формират антителата, които при повторна среща с антигена, го инактивират. В-лимфоцитите се наричат още клетки на имунната памет.

Т-лимфоцитите се разделят на три вида – Т- килъри, Т-хелпери и Т-супресори. Те непрекъснато циркулират в кръвта и лимфата и се срещат с различни антигени, като осъществяват клетъчния имунитет на организма. Т- лимфоцитите не образуват антитела. Тяхната основна роля се изразява в регулирането процесите на имунната система. Т- килърите се наричат още Т-цитотоксични клетки. Те разрушават генетично чужди клетки, като отделят вещества – лимфокини. Лимфокините са цитотоксични вещества, тоест действат токсично на клетките и ги убиват. От там идва и наименованието Т-цитотоксични клетки. Т-хелперите регулират превръщането на В-лимфоцитите в плазмоцити, като по този начин индуцират или потискат имунния отговор. Т-супресорите са клетки на имунната толерантност. Те спират синтеза на антитела, като по този начин намаляват и броя на плазмоцитите.

Автор: Александра Стефанова

Прочетете за:
Видове лимфоцити – Т- и В-лимфоцити
Левкоцитоза (повишен брой левкоцити)
Повишени еозинофили в кръвта – еозинофилия

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!