Кръвта на човека се състои от течна съставка и клетки. Течната съставка се нарича плазма. В нея се съдържат редица белтъци, хормони, електролити и други. Кръвните клетки са три вида – еритроцити, тромбоцити и левкоцити.
На кръвна натривка, неоцветени, левкоцитите изглеждат белезникави, откъдето идва и наименованието им – бели кръвни клетки (от латински leucos – бял).
Левкоцитите съставляват около 1% от общия брой кръвни клетки или приблизително 3,5 до 10,5 х 10⁹/л. Ако се увеличат над 10,5, говорим за състояние, наречено левкоцитоза. Ако пък броят им спадне под 3,5 – левкопения.
Левкоцитите се произвеждат от костния мозък и са част от имунната система на организма. Тяхната основна роля е обезвреждането на микроорганизми, токсични агенти и други. Белите кръвни клетки циркулират в кръвта, но осъществяват своята функция в тъканите на организма.
Какви видове левкоцити има?
В структурата на левкоцитите влиза ядро, цитоплазма и редица включения в цитоплазмата. Част от тези включения се наричат гранули. В зависимост от наличието или липсата им в цитоплазмата, левкоцитите се разделят съответно на гранулоцити и агранулоцити.
Към гранулоцитите спадат неутрофили, еозинофили и базофили. Разделянето им на три подгрупи се налага, поради разликата в оцветяването на гранулите им. Еозинофилите се багрят в червено от кисели багрила, неутрофилите в розово, а базофилите в синьо от основни багрила.
Неутрофилни гранулоцити (неутрофили)
Неутрофилните гранулоцити се наричат още сегментоядрени или полиморфноядрени. Те са най-многобройните бели кръвни клетки и в процентно съотношение, техният брой е около 55-65%. Имат сферична форма, а в цитоплазмата си съдържат три вида гранули:
- специфични В-гранули, които съдържат бактерицидни вещества, разрушаващи бактериалната стена и потискащи размножаването на бактериите
- азурофилни или А-гранули – припокриват функциите на В-гранулите
- гранули с плътна сърцевина.
Функцията на неутрофилите е свързана със защитата от патогени за организма. Те се наричат още макрофаги, тъй като основната си роля, те изпълняват чрез процеса фагоцитоза.
Еозинофилни гранулоцити (еозинофили)
Еозинофилните гранулоцити са малко на брой – средно между 2 и 4 % от общия брой бели кръвни клетки. Характерно за тях е, че цитоплазмата им е изпълнена с гранули, които са оранжеви на цвят.
Основната роля на еозинофилите е участието им в процесите на свръхчувствителност – алегричните реакции и анафилаксията. Те отслабват ефекта на отделените при тези състояния хистамин и серотонин.
Броят на еозинофилите намалява при някои бактериални инфекции, а се увеличава при паразитните заболявания, както и при някои злокачествени такива.
Базофилни гранулоцити (базофили)
Базофилните гранулоцити са най-малко на брой. Те са до 1% от всички левкоцити и съдържат в цитоплазмата си хистамин, серотонин, хепарин и някои видове простагландини.
Към агранулоцитите спадат моноцитите и лимфоцитите. В тяхната цитоплазма микроскопски не се откриват гранули, откъдето идва и наменованието им.
Моноцити
Моноцитите са най-големите по размери съдови клетки, но също са малко на брой – 4-8%. Те участват във възпалителните процеси. Изпълняват своята функция, след като попаднат в рехава съединителна тъкан и се превърнат в макрофаги.
Лимфоцити
Лимфоцитите съставляват около 30% от общия брой бели кръвни клетки. Образуват се в червения костен мозък и тимуса и основната им функция е участието в хуморалния и клетъчния имунитет на организма. Разделят се на Т- и В- лимфоцити.
В-лимфоцитите са част от хуморалния имунитет на организма. При контакт с определени антигени, те се трансформират в пролифериращи клетки – плазмоцити. Плазмоцитите формират антителата, които при повторна среща с антигена, го инактивират. В-лимфоцитите се наричат още клетки на имунната памет.
Т-лимфоцитите се разделят на три вида – Т- килъри, Т-хелпери и Т-супресори. Те непрекъснато циркулират в кръвта и лимфата и се срещат с различни антигени, като осъществяват клетъчния имунитет на организма. Т- лимфоцитите не образуват антитела. Тяхната основна роля се изразява в регулирането процесите на имунната система.
Т- килърите се наричат още Т-цитотоксични клетки. Те разрушават генетично чужди клетки, като отделят вещества – лимфокини. Лимфокините са цитотоксични вещества, тоест действат токсично на клетките и ги убиват. От там идва и наименованието Т-цитотоксични клетки.
Т-хелперите регулират превръщането на В-лимфоцитите в плазмоцити, като по този начин индуцират или потискат имунния отговор.
Т-супресорите са клетки на имунната толерантност. Те спират синтеза на антитела, като по този начин намаляват и броя на плазмоцитите.
Автор: д-р Александра Стефанова
Прочетете за:
Видове лимфоцити – Т- и В-лимфоцити
Левкоцитоза (повишен брой левкоцити)
Повишени еозинофили в кръвта – еозинофилия
