Меню

Тиреоидитът на Хашимото е част от спектъра на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Характеризира се с наличието на антитела, водещи до нарушения в производството на тиреоидни хормони. Заболяването има хронично протичане и е най-честата причина за хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза).

Засегнат е предимно женският пол, а възрастовият пик е между 30 и 50 години. За развитието имат значение генетичната предразположеност. От външните фактори първостепенна е ролята на вирусните инфекции.

За диагностицирането на тиреоидита на Хашимото имат значение следните методи:

Анамнеза – чрез нея лекарят получава информация за оплакванията на пациента. Симптомите на хипотиреоидизъм са неспецифични и включват: лесна умора, запек, покачване на тегло, чувствителност към студ, косопад, менструални нарушения, проблеми с паметта, суха кожа, тънки и чупливи нокти. Тиреоидитът на Хашимото може да протича и безсимптомно, без отклонения във функцията на щитовидната жлеза.

Физикален преглед – Основен белег е нарастването на обема на щитовидната жлеза, което се установява чрез палпация. Понякога тя може да бъде забележима и от разстояние. Жлезата става плътна, неравна, възловидна, може да има асиметрична форма. Понякога е болезнена при палпация, но винаги е подвижна при преглъщане. При огледа могат да се видят и отоци около очите, характерно за хипотиреоидизма.

Лабораторни изследвания – заболяването може да протече и без отклонения във функцията на жлезата. Но при наличието на висок ТСХ (TSH), ниски FT4, FT3  има данни за хипофункция. Откриването на тиреоидни антитела (ТАТ, МАТ ) във високи титри подкрепя диагнозата тиреоидит на Хашимото. Изследват се анти-Tpo=МАТ (антипероксидазни) и анти-Тg= ТАТ (тиреоглобулинови антитела). Ниските стойности на антителата не изключват диагнозата – необходимо е динамичното им проследяване.

От лабораторните изследвания може да се установят също така данни за анемия, високи нива на общия холестерол, на LDL и триглицеридите.

Ехография – Засегнатата от автоимунната атака щитовидна жлеза е уголемена с нехомогенна структура и променена форма (подковообразна) поради нарастване на истмуса и хоризонтално удължаване на лобовете.

Тиреосцинтиграфия – показва неравномерно натрупване и има по-ниска диагностична стойност. Дава лъжливи образи на ‘‘студени‘‘ и ‘‘горещи‘‘ възли, израз на огнищни промени в жлезата.

Тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ) – използва се, когато има истински или ‘‘псевдовъзли‘‘ и/или ниски титри на тиреоидните антитела за диагностично уточняване и изключване на злокачествен процес.

Тиреоидитът на Хашимото е хистологична диагноза. Промените са характерни – дифузна лимфоцитна и плазмоцитно-клетъчна инфилтрация с формиране на лимфни фоликули; усилена фиброза в перифоликуларните пространства и нарушаване на структурата на жлезата.

Прочетете за:
Хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото
Тиреоидит на Хашимото – често задавани въпроси

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!