Щитовидната жлеза е отговорна за продукцията на жизненоважни хормони, които оказват помощ в регулацията на сърдечния ритъм, кръвното налягане, телесната температура и скоростта на протичнането на химичните реакции в организма на човека (или с други думи регулира темпа на метаболизма). Разположена е в предната част на шията, непосредствено под Адамовата ябълка.
Сцинтиграфията на щитовидна жлеза е процедура в нуклеарната медицина, която отразява визуално фунцкията на щитовидната тъкан въз основа на избирателно натрупване или пък недостатъчни натрупване на определен изотоп в жлезата, в зависимост от нейните моментни нужди при различни болестни състояния.
Радиофармацевтиците (изтопи) се въвеждат в организма на човека и излъчената радиация се улавя от външни детектори (гама камери). Образува се двустранно изображение за разлика от SPECT или Позитронно-емисионната томография (PET), където се оформя 3D изображения (при тях също се използват гама камери).
Показания за сцинтиграфия на щитовидната жлеза:
Необходимост от провеждане на изследването има в следните случаи:
- Откриване при преглед или друго образно изследване на образувания (шийни маси) с неизяснен произход.
- Хипотиреоидизъм
- Хипертиреоидизъм
- Ектопична щитовидна жлеза
- Тумор на щитовидна жлеза
- Наличие на кисти в щитовидна жлеза
- Доброкачествена хиперплазия на щитовидна жлеза
- Тиреоидит (остро възпаление на щитовидна жлеза)
- При плануването на лъчетерапия на щитовдниата жлеза.
Метод на извършване на сцинтиграфия на щитовидната жлеза:
- Процедурата се извършва в радиологично отделение.
- Пациентът бива помолен да изпие течност или да глътне таблетка, която съдържа йод (най-често използванията фармацевтик в наше време е „Йод-123“ за който ще бъде описана процедурата по-надолу. Възможно е използването на Tc-99m като радиофармацевтик). След това се изчаква йодът да се натрупа в щитовидна жлеза – обикновено за около 4 часа. През това време пациентът лежи под сцинтиграфската гама камера, която прави снимки, директно отразяващи поглъщането на йод от жлезата. Това става чрез засичането на интензивността и точното място на излъчване на гама лъчите на предварително набелязания йод.
- След това пациентът напуска болницата и се връща след 24 часа за осъществяването на второ сканиране по абсолютно същия начин – по този начин лекарят ще може да получи съответната информация за метаболизма и начинът на работа на щитовидната жлеза.
- През 24 часовия интервал между двете сканирания няма никакви ограничения за пациента освен че трябва да бъдат взети предпазни мерки относно урината му. Това е така защото радиоактивният йод се отстранява от тялото на пациента чрез урината и е по-безопасно за неговите близки да избягват контакт с урината му по време на този период.
- Трябва да се уверите че сте предупредили Вашия лекар преди провеждането на теста ако имате алергия към йод и йодни продукти или ако предварително сте приели голямо количество на йод-съдържащи храни (като суши например).
Сравнение между двата най-често използвани радиофармацевтика:
Tc-99m пертехнитат
Предимства
• По-малка цена
• По-лесно достъпен в мрежата
• По-бързо провеждане на изследването
Недостатъци
• натрупан в щит. жлеза, но не и органифициран (органификацията е бихимичен процес в жлезата, свързан с включването на йода в състава на тиреоглобулина – процес на производство на хормони).
• възможно е наличие на активност в хранопровода или в кръвносните съдове, която да бъде отчетена от гама камерата, и това да доведе до подвеждащи резултати.
• лошо качество на изображенията, когато поглъщането е слабо.
Йод-123
Предимства
• По-добър във визуализирането на ретростерналната част на щитовидната жлеза (при нейното абнормно разрастване).
• Получава значително по-добри изображения при слабо натрупване на радиофармацевтика.
Недостатъци
• По-висока цена
• Създава по-големи неудобства за пациента, тъй като най-често се предприема второ сканиране след 24 часа.
• Времето за добиване на изображенията на щитовидна жлеза е значително по-дълго.
