Миопатиите са заболявания, при които се засягат мускулите. Причините за това са много разнообразни – наследствени заболявания, възпалителни, токсични, метаболитни процеси и др.
При заболяванията на ендокринните жлези се засягат множество органи, включително и мускулите – развива се ендокринна миопатия. Тя се проявява с мускулна слабост, със или без придружаващи мускулни болки, крампи, спазми. В някои случаи се развива атрофия на мускулите.
Какви видове ендокринна миопатия има?
Различават се следните видове ендокринни миопатии:
Тиреоидна миопатия
Настъпва увреждане на мускулите при заболявания на щитовидната жлеза
Тиреоидните хормони оказват влияние върху съкращението на мускулите, като при хипертиреоидизъм ускоряват контрактилния процес, при което настъпва умора и слабост, а при хипотиреоидизъм забавят съкращението на мускулите.
- Хипертиреоидизъм – повишени нива на щитовидните хормани в кръвта
Тиреотоксичната миопатия протича с хипотрофия до атрофия на мускулите, слабост без болка. Рядко може да има мускулна болка (миалгия) и крампи. По-тежко се засягат проксималните мускули – мускулите на раменния пояс, бедрената мускулатура. По-рядко се увреждат булбарните и очните мускули.
Болните с тиреотоксична миопатия се оплакват от обща слабост и бърза умора при физическо усилие. С напредване на деня симптомите се засилват. При тежки случаи се стига до мускулна атрофия с парези.
При част от пациентите с хипертиреоидизъм се развива инфилтративна ендокринна офталмопатия. Очедвигателните мускули са задебелени и движението на очната ябълка е затруднено. Налице е екзофталм (изпъкване на очната ябълка), изсъхване на роговицата, зачервяване на конюнктивата, може да има двойно виждане, кривогледство.
- Хипотиреоидизъм – понижени нива на щитовидните хормани в кръвта
Хипотиреоидната миопатия се характеризира с оток на мускулите (миоедем). Те са с увеличен обем, твърди, но много слаби. Мускулните контракции са забавени, има мускулни болки, крампи. Креатинфосфокиназата обикновено е значително увеличена.
Адренална миопатия
Настъпва увреждане на мускулите при заболявания на надбъбречната жлеза
- Синдром на Кушинг – повишени нива на кортизол в кръвта
Развитието на миопатия при синдром на Кушинг се свързва с нарушения белтъчен синтез в мускулите. Налице е мускулна слабост от проксимален тип. Дължи се на атрофия на мускулите и на хипокалиемията (понижен калий в кръвта).
- Остра стероидна миопатия
Остра стероидна миопатия се развива при пациенти, лекувани с високи дози кортикостероиди. Дължи се на загуба на дебелината на миозиновите филаменти и мускулна некроза. Креатинфосфокиназата в кръвта е силно повишена.
- Адренокортикална недостатъчност – недостатъчност на надбъбречната жлеза
При първична (болест на Адисон) и при вторична (при дефицит на АКТХ) надбъбречна недостатъчност се развива генерализирана мускулна слабост, която се дължи на нарушение във водноелектролитния баланс. Болните се оплакват от обща слабост и лесна уморяемост. Симптомите прогресират много бавно (в продължение на месеци и години), като от едва доловима мускулна слабост в началото може да се стигне до невъзможност за ставане от леглото.
- Първичен хипералдостеронизъм (синдром на Кон)
Първичният хипералдостеронизъм най-често се дължи на аденом на надбъбречната жлеза, произвеждащ алдостерон. Поради хипокалиемията се развива мускулна слабост, която се придружава от мравучкане, изтръпване. Характерна проява е хипокалиемичната периодична парализа – продължава от минути до часове. При настъпване на метаболитна алкалоза може да се установи и тетания (тетаничен гърч).
Паратиреоидна миопатия –
Настъпва увреждане на мускулите при заболявания на паращитовидните жлези
- Хипопаратиреоидизъм – понижен паратхормон в кръвта
При хипопаратиреоидизъм обикновено е налице лека мускулна слабост. Част от пациентите се оплакват от мускулни болки, крампи и спазми.
- Хиперпаратиреоидизъм – повишен паратиреоиден хормон в кръвта
При хиперпаратиреоидизъм често се наблюдава бърза уморяемост, хипотрофия и атрофия на мускулите с изразена мускулна слабост.
Прочетете за:
Хипотиреоидна миопатия
