Меню

Задстомашната жлеза (панкреас) е голяма храносмилателна жлеза, разположена зад стомаха. Тя е жлеза с ендокринна и екзокринна функция. Ендокринната част на панкреаса се състои от клетки, продуциращи хормони – инсулин, глюкагон, соматостатин.

Екзокринната част на панкреаса е изградена от ацини, групирани в множество малки жлезисти делчета. Продуцираният в ацините секрет попада в система от каналчета, които се дренират в общ панкреатичен канал (ductus pancreaticus), който преминава по цялата дължина на панкреаса. Панкреатичният канал се отваря в дванадесетопръстника заедно с общия жлъчен канал. Така секретът на задстомашната жлеза (панкреатичния сок) се излива в тънкото черво.

В ацинозните клетки се синтезират множество ензими. Те се складират в цитоплазмата на ацинозните клетки под формата на секреторни (зимогенни) гранули.

Състав на панкреатичния сок

Ежедневно задстомашната жлеза произвежда около 1.5 l алкален панкреатичен сок.

Панкреатичният сок се състои от:

Вода и йони (HCO3, Cl, Ca2+)

Клетките на каналчетата секретират вода, бикарбонатни йони, хлорни, натриеви, калциеви йони и др. Бикарбонатните йони неутрализират киселата реакция на стомашното съдържимо, което навлиза в дуоденума и създават нормални условияза функционирането на панкреатичните ензими.

Храносмилателни ензими

Ацинозните клетки на панкреаса секретират голям брой храносмилателни ензими – около 20.

  • Протеази

Протеолитичните ензими се произвеждат в неактивна форма и се активират в дуоденума от други ензими, главно ентерокиназа. Тя превръща трипсиногена в активен трипсин, а той от своя страна активира другите панкреатични ензими.

Към панкреасните протеолитични ензими се отнасят трипсин, химотрипсин, еластаза, карбоксипептидаза. Те осъществяват разграждането на белтъците в тънкото черво.

  • Нуклеази

Панкреатичните нуклеази разграждат нуклеиновите киселини в тънкото черво до нуклеотиди.

  • Амилаза

В тънкото черво панкреасната амилаза разгражда полизахаридите до олигозахариди. Характерно за панкреасната амилаза и липаза е, че се секретират като напълно активни ензими.

  • Липаза

Най-важният ензим е панкреатичната липаза. В дуоденума под действието на панкреатичната липаза триглицеридите се разграждат до мастни киселини и моноглицериди.

Приетите с храната холестеролови естери се хидролизират от панкреатичната холестеролестераза до холестерол и свободни мастни киселини.

Фосфолипидите се разграждат от панкреатичната фосфолипаза А2 до лизофосфатиди и мастни киселини.

На гладно количеството на секретирания панкреатичен сок е ниско. След прием на храна обаче панкреатичната секреция нараства от 5 до 20 пъти.

Секрецията на панкреатичен сок се стимулира от вещества, които се продуцират от лигавицата на дуоденума и по кръвен път достигат панкреатичните ацини. При контакт на дуоденалната лигавица със солна киселина, жлъчни киселини и постъпилите хранителни вещества се стимулира секрецията на секретин и холецистокинин (панкреозимин). Секретинът стимулира секрецията на вода и бикарбонатни йони от клетките на панкреатичните каналчета. Холецистокининът стимулира секрецията на панкреатични ензими. Подобен ефект, но по-слаб има и ацетилхолина, който се освобождава от крайните окончания на блуждаещия нерв (n. vagus) в панкреаса.

При увреждане на панкреаса и намаляване на продукцията на панкреатични ензими се нарушава храносмилането и се появяват оплаквания като диария, подут корем, болки в корема, дефицит на витамини и др.

Прочетете за:
Анатомия на задстомашната жлеза (панкреас)
Хроничен панкреатит
Рак на панкреаса

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!