Задстомашната жлеза (панкреас) е голяма храносмилателна жлеза, разположена зад стомаха. Тя е жлеза с ендокринна и екзокринна функция. Ендокринната част на панкреаса се състои от клетки, продуциращи хормони – инсулин, глюкагон, соматостатин.
Екзокринната част на панкреаса е изградена от ацини, групирани в множество малки жлезисти делчета. Продуцираният в ацините секрет попада в система от каналчета, които се дренират в общ панкреатичен канал (ductus pancreaticus), който преминава по цялата дължина на панкреаса. Панкреатичният канал се отваря в дванадесетопръстника заедно с общия жлъчен канал. Така секретът на задстомашната жлеза (панкреатичния сок) се излива в тънкото черво.
В ацинозните клетки се синтезират множество ензими. Те се складират в цитоплазмата на ацинозните клетки под формата на секреторни (зимогенни) гранули.
Състав на панкреатичния сок
Ежедневно задстомашната жлеза произвежда около 1.5 l алкален панкреатичен сок.
Панкреатичният сок се състои от:
Вода и йони (HCO–3, Cl– , Ca2+)
Клетките на каналчетата секретират вода, бикарбонатни йони, хлорни, натриеви, калциеви йони и др. Бикарбонатните йони неутрализират киселата реакция на стомашното съдържимо, което навлиза в дуоденума и създават нормални условияза функционирането на панкреатичните ензими.
Храносмилателни ензими
Ацинозните клетки на панкреаса секретират голям брой храносмилателни ензими – около 20.
- Протеази
Протеолитичните ензими се произвеждат в неактивна форма и се активират в дуоденума от други ензими, главно ентерокиназа. Тя превръща трипсиногена в активен трипсин, а той от своя страна активира другите панкреатични ензими.
Към панкреасните протеолитични ензими се отнасят трипсин, химотрипсин, еластаза, карбоксипептидаза. Те осъществяват разграждането на белтъците в тънкото черво.
- Нуклеази
Панкреатичните нуклеази разграждат нуклеиновите киселини в тънкото черво до нуклеотиди.
- Амилаза
В тънкото черво панкреасната амилаза разгражда полизахаридите до олигозахариди. Характерно за панкреасната амилаза и липаза е, че се секретират като напълно активни ензими.
- Липаза
Най-важният ензим е панкреатичната липаза. В дуоденума под действието на панкреатичната липаза триглицеридите се разграждат до мастни киселини и моноглицериди.
Приетите с храната холестеролови естери се хидролизират от панкреатичната холестеролестераза до холестерол и свободни мастни киселини.
Фосфолипидите се разграждат от панкреатичната фосфолипаза А2 до лизофосфатиди и мастни киселини.
На гладно количеството на секретирания панкреатичен сок е ниско. След прием на храна обаче панкреатичната секреция нараства от 5 до 20 пъти.
Секрецията на панкреатичен сок се стимулира от вещества, които се продуцират от лигавицата на дуоденума и по кръвен път достигат панкреатичните ацини. При контакт на дуоденалната лигавица със солна киселина, жлъчни киселини и постъпилите хранителни вещества се стимулира секрецията на секретин и холецистокинин (панкреозимин). Секретинът стимулира секрецията на вода и бикарбонатни йони от клетките на панкреатичните каналчета. Холецистокининът стимулира секрецията на панкреатични ензими. Подобен ефект, но по-слаб има и ацетилхолина, който се освобождава от крайните окончания на блуждаещия нерв (n. vagus) в панкреаса.
При увреждане на панкреаса и намаляване на продукцията на панкреатични ензими се нарушава храносмилането и се появяват оплаквания като диария, подут корем, болки в корема, дефицит на витамини и др.
Прочетете за:
Анатомия на задстомашната жлеза (панкреас)
Хроничен панкреатит
Рак на панкреаса