Начало / Актуални теми / Как се диагностицира акромегалия?

Как се диагностицира акромегалия?

ное. 13, 2019

Как се диагностицира акромегалия?

Акромегалията е заболяване, което се дължи на повишена секреция на растежен хормон (соматотропен хормон). Причината за това най-често е аденом на хипофизата. В по-редки случаи причина могат да бъдат хипоталамични тумори или невроендокринни тумори на панкреас, бял дроб, яйчници и млечна жлеза, които секретират GHRH – рилизинг хормон за растежния хормон. Когато болестният процес е започнал преди пубертета, заболяването се нарича гигантизъм.

Акромегалията се характеризира с наднормен растеж на костите и меките тъкани. Най-голяма заболеваемост се наблюдава на възраст между 30 и 60 години.

Как се диагностицира акромегалия?

За да се постави диагнозата акромегалия се използват следните методи:

Анамнеза

Основните симптоми в началото са умора, главоболие, сънливост, непоносимост към топлина. Самият болен и близките му съобщават за настъпили промени във външния вид –уголемяване на крайниците, загрубяване и уголемяване на лицето, поява на повишено окосмяване и мазна кожа, нарастване на езика. Поради нарастването на крайниците шапките, обувките, ръкавиците и пръстените на болните им стават малки. Носът става голям, както и ушите и устните. Пациентите усещат и промяна в техния глас, който става нисък и дрезгав.

Един от алармиращите признаци при акромегалия е периферната невропатия, засягаща n.medianus, поради притискането му в стеснения карпален тунел в резултат на нарастване на костите и меките тъкани – това се проявява с изтръпване и силни болки в ръцете.

Пациентите често съобщават за болки в ставите и мускулна слабост.

Нарастващият тумор на хипофизата предизвиква смущения в зрението и битемпорална хемианопсия, т.е. двустранно нарушаване на периферното зрение, но може да настъпи атрофия на зрителния нерв и слепота.

Физикален статус

При прегледа се забелязват загрубелите черти на лицето. Особено подчертано е нарастването на долната челюст с обратна захапка, както и разреждането на зъбите (диастема).  Забелязва се, че езикът е уголемен и зъбите се отпечатват по ръбовете му. Кожата на пациентите е дебела, на гънки, особено по врата, мазна, топла.

Установяването на артериална хипертония е обичайно. Може да е налице уголемяване на вътрешните органи: уголемен черен дроб, бъбреци, далак, сърце.

Лабораторни изследвания

Диагнозата се потвърждава от хормоналните изследвания. Установяват се многократно повишени стойности на растежния хормон в серума. Нивата на IGF-1 (инсулиноподобен растежен фактор-1) са също повишени. При част от пациентите се откриват и повишени нива на пролактин.

Друга характерна находка от лабораторните изследвания е установяването на повишени нива на кръвната захар(хипергликемия).

Основна диагностична стойност има проследяването на растежния хормон в хода на ОГТТ ( орален глюкозотолерантен тест). Нормално натоварването с глюкоза потиска освобождаването на растежния хормон и нивото му спада. При акромегалия се наблюдава парадоксално повишение, липса на отговор или недостатъчно спадане на нивата на хормона.

Рентгенография

При съмнения за акромегалия се извършват следните рентгенографии:

  • профилна рентгенография на черепа с центраж турското седло за откриване на типични промени: задебеляване на protuberantia occipitalis externa, хиперпневматизация на синусите , уголемяване и деформиране на sella turcica и др.
  • рентгенография на пръстите на ръцете за откриване ,,тъфтинг‘‘ симптом (разрехавяване на крайните фаланги, наподобяващо цветно зеле) и симптом на ,,пагода‘‘ (изшипяване на крайните фаланги, придобиващи образ на покрива на китайски храм)
  • профилна рентгенография на меките тъкани на петата – стойности над 18 мм за жени и 22 мм за мъже са показателни за заболяването. Динамичното проследяване на тази дебелина дава сведения за хода на заболяването – ремисия или рецидив.

КТ или ЯМР

При негативна находка от визуализиращите методи трябва да се мисли за ектопична секреция на растежения хормон или на GHRH (рилизиг хормон на растежния хормон).

Във връзка с усложненията, които могат да настъпят при заболяването се извършват още:

  • Очен преглед с периметрия
  • Ехокардиография
  • Колоноскопия – тъй като заболяването се свързва с повишен риск от карцином на дебелото черво.

Автор: д-р Николета Кочанова

Прочетете за:
Акромегалия – повишена секреция на растежен хормон
Растежен хормон (соматотропен хормон)
Анатомия на хипофизната жлеза