Ендокардитът представлява възпаление на ендокарда, който покрива вътрешната повърхност на сърдечните камери и клапите. Причинители на заболяването могат да бъдат бактерии (стрептококи, страфилококи, протеус и други), гъби, рикетсии. Предразполагащи фактори за развитието му са: ревматизъм, вродените заболявания на сърцето, наркоманията, дегенеративните сърдечни болести. Ендокардитът се развива най-често върху предварително клапно увреждане.
Как се диагностицира ендокардит?
За поставяне на диагнозата ендокардит се използват следните методи:
Анамнеза
Оплакванията, за които съобщават пациентите при лекаря могат да включват: повишена температура (от субфебрилитет до хиперпирексия), втрисане, умора, задух, нощни изпотявания, мускулни и ставни болки, гръдна болка при дишане, необяснима загуба на тегло, промени по кожата, кръв в урината.
Физикално изследване
Обективното изследване открива бледа или бледокафява кожа (тип кафе с мляко). Други кожни изяви са възлите на Osler (малки, подути участъци в областта на пръстите на ръцете и краката), лезиите на Janeway (малки еритемни лезии по дланите), поднокътни хеморагии – тъмно-червени вертикални линии в нокътното ложе на пръстите на краката или ръцете. Могат също така да се наблюдават овални хеморагии в ретината с блед център, наречени петна на Rot.
От сърдечния статус често се открива сърдечен шум поради наличие на порок със засягане предимно на аортна и митрална клапа и то по тип на инсуфициенция. Може да е налице тахикардия, белези на сърдечна недостатъчност.
При изследването също се установява и спленомегалия. Тя е един от водещите симптоми на ендокардита и заедно със субфебрилитета, анемията и съществуващия порок оформят т.нар. диагностична тетрада.
Кръвни изследвания
Основни за диагнозата са положителните хемокултури (хемокултура се нарича проба кръв, взета с цел откриване на жизнеспособни микроорганизми в кръвта на пациента). В помощ на диагнозата е и наличието на ускорено СУЕ, увеличен С-реактивен протеин (CRP), увеличен фибриноген, левкоцити и анемичен синдром.
Ехокардиография
С този метод с помощта на ултразвук се прави оценка на състоянието и работата на сърдечния мускул. С най-голямо диагностично значение при ендокардита е откриването на вегетации ехокардиографски. Според вида на инфекциозния причинител и активността на заболяването процесът може да ангажира както клапите на сърцето, така и поддържащите клапни структури и пристенния ендокард. Като последица могат да настъпят перфорации на клапни платна и руптура на хорди. Поради меката и рехава структура на вегетациите те могат лесно да емболизират в големия кръг на кръвообращението или белия дроб, което да доведе до редица усложнения.
Може да бъде извършена трансторакална или трансезофагеална ехокардиография.
Електрокардиограма (ЕКГ)
Няма специфична характеристика. Може да има неправилен сърдечен ритъм или честота.
Рентгенография на бял дроб и сърце
Помага на лекаря да оцени състоянието на сърцето и белите дробове. Може да визуализира промени като например уголемяване на сърцето или оток на белия дроб.
Формирани са няколко критерия за поставяне на диагнозата ендокардит.
Те биват: големи и малки критерии.
Към големите критерии са наличието на положителни хемокултури и установяването ехокардиографски на доказателства за ендокардно засягане.
Малките критерии включват: наличие на предиспозиция (анатомични дефекти на сърцето или наркомания), температура над 38°C, съдови феномени (емболи в големи артерии, септичен пулмонален инфаркт, интракраниални хеморагии, конюнктивални хеморагии) и имунологични феномени.
Диагнозата се потвърждава при наличие на 2 големи или 1 голям и 3 малки критерия.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Инфекциозен ендокардит
