Ехокардиография представлява неинвазивен диагностичен метод, при който с помощта на ултразвук се прави оценка на състоянието и работата на сърдечния мускул при норма и патология.
Показания за ехокардиография:
Тестът може да се приложи при изследване на:
- Причините за анормални сърдечни звуци (шумове, тракане и др.), екстрасистоли, етиологично неизяснена болка в гърдите, затруднено дишане.
- Плътността и движението на предсърдните и камерни стени, измерване размера и формата на сърдечните кухини.
- Структурата и движението на сърдечните клапи, отчитане работата на изкуствена сърдечна клапа.
- Изследване помпената функция на сърцето и кръвния ток.
- Изследване за интракардиални (вътресърдечни) тромби и тумори.
С помощта на ехокардиографията могат да се диагностицират редица сърдечно-съдови заболявания:
- клапни сърдечни увреди – стеноза (стеснение) или инсуфициенция (недостатъчност) на сърдечните клапи
- увеличение размерите на сърдечните кухини (хипертрофия и дилатация)
- кардиомиопатии
- исхемична болест на сърцето (ИБС)
- вродени сърдечни аномалии
- дисекация на аортата
- перикардни увреждания
- инфекциозен ендокардит
Видове ехокардиография:
Ехокардиографията може да бъде:
1. Трансторакална – най-често прилагана. Образите върху екрана се получават чрез последователно придвижване на трансдюсера в различни зони по гръдната стена.
2. Доплерова – чрез нея може да се отчете кръвния ток в сърдечните кухини, при преминаването му през клапите и по хода на кръвоносните съдове. Отчитат се посоката и скоростта на движение на кръвта, като получените върху монитора образи могат да бъдат черно-бели или цветни.
3. Стрес – ехокардиография – ехокардиограма се прави преди и след натоварване на сърцето посредством физически упражнения (вървене по тренировъчна пътека) или медикаментозно повлияване. Този тип изследване е полезно при установяване на понижен кръвен поток до сърцето при исхемична болест.
4. Трансезофагеална – извършва се със специфична сонда, снабдена с трансдюсер, която се въвежда в хранопровода след анестезиране на лигавицата. Получените данни са по-добри, тъй като сондата се намира в по-голяма близост до сърцето и белият дроб, а ребрата на гръдната стена не пречат на свободното преминаване на вълните.
Техника на извършване:
- При извършване на трансезофагеална или стрес – ехокардиография е необходимо да не се приема храна поне четири часа преди изследването.
- При трансезофагеалната ехокардиография обичайно се прилага премедикация със седативи, изследването се извършва под местна анестезия.
- Ехокардиографията се провежда като пациентът ляга в ляво полустранично или ляво странично положение. Ултразвуковите трептения се генерират от пиезоелектричен кристал, разположен в трансдюсера на ултразвуковия апарат. Трансдюсерът се поставя последователно върху кожата под специфичен ъгъл, така че да се получи необходимата информация. Между двете повърхности (трансдюсера и кожата на пациента) се поставя специфичен гел, който подобрява контакта помежду им.
Усложнения:
Ехокардиографията е напълно безопасна процедура. Рисковете, които могат да се появят, са следните:
- При трансезофагеална ехокардиография е възможно да има известен дискомфорт и болка в гърлото за известно време след провеждане на изследването.
- При стрес – ехокардиография изследването е възможно да провокира временно неравномерен сърдечен ритъм. Усложнения като сърдечен инфаркт са изключително редки.
Автор: д-р Д. Илев
