Меню

Аортната дисекация представлява разкъсване на интимата на аортата, при което навлиза кръв в аортната стена и се формира хематом, който разслоява интимата от медията на аортата.

Аортата е най-големият артериален съд, който започва от лявата камера на сърцето. Разделя се на три части: възходяща (асцендентна) аорта, аортна дъга и низходяща (десцендентна) аорта, която от своя страна се дели на гръдна и коремна (абдоминална) аорта.

Стената на аортата е изградена от три слоя: вътрешен (интима), съставен от ендотелни клетки, среден (медия), съставен от гладкомускулни клетки и външен (адвентиция), съставен от съединителна тъкан.

Дисекацията на аортата се среща по-често при мъже над 60 години. Най-често се локализира във възходящата аорта (в 70 % от случаите), в 10 % в дъгата на аортата и в 20 % в нисходящата част на гръдната аорта. Много рядко се среща в коремната аорта.

Какви са причините за дисекация на аортата?

Аортната дисекация възниква в патологично изменен участък на аортата.

Фактори, които повишават риска от възникване на аортна дисекация са:

  • артериална хипертония – 60 до 90 % от пациентите с аортна дисекация страдат от артериална хипертония. Високото кръвно налягане уврежда аортната стена и тя става по-податлива на разкъсване.
  • усложнения на атеросклерозата
  • вродени аномалии на аортната клапа – бикуспидна клапа (клапата има само две платна)
  • коарктация на аортата – вроден стеснен участък на аортата
  • синдром на Марфан – рядко наследствено заболяване, при което е налице слабост на съединителната тъкан. Пациентите със синдром на Марфан често имат аневризма на аортата.
  • заболявания на съединителната тъкан – синдром на Елерс – Данлос, синдром на Луйс – Дийтс
  • сифилистичен аортит, гигантоклетъчен артериит
  • сърдечни операции (аортокоронарен байпас, клапно протезиране)
  • травми в областта на гърдите
  • бременност
  • кокаин – употребата на кокаин води до повишаване на кръвното налягане.

Класификация на аортната дисекация

Различават се три типа аортна дисекация:

  • Тип I – разслояването започва от възходящата аорта и се разпространява дистално като обхваща аортната дъга и низходящата аорта
  • Тип II – дисекацията се ограничава само във възходящата аорта
  • Тип III – дисекацията започва след устието на лявата подключична артерия и се разпространява надолу, като обхваща коремната аорта

По-подходяща за клиничната практика е класификацията, според която се различават само два типа:

  • Тип А (проксимална) – дисекацията обхваща възходящата аорта с или без разпространение в низходящата аорта
  • Тип В (дистална) – дисекацията обхваща десцендентната аорта без засягане на асцендентната аорта.

В зависимост от хода на протичане аортната дисекация бива:

  • остра – има давност до 2 седмици
  • подостра – има давност от 2 седмици до 2 месеца
  • хронична – има давност над 2 месеца

Какви са симптомите при дисекация на аортата?

Симптомите при аортна дисекация могат да имитират тези при други заболявания (например миокарден инфаркт), което често забавя поставянето на точна диагноза.

Характерни симптоми при аортна дисекация са например:

  • болка

Болката е основен симптом при аортна дисекация. Тя е внезапна, много силна, режеща, локализира се в областта на гърдите. Болката може да се разпространява назад между лопатките. При дистална аортна дисекация болката може да ирадиира към корема, кръста, краката. Аортната дисекация обаче може да протече и без значима болка.

  • невровегетативни прояви – гадене, повръщане, изпотяване, страх
  • задух
  • неврологични признаци – синкоп, парализа на едната половина на тялото (хемиплегия), параплегия
  • изчезване на артериалния пулс на едната ръка или на едната каротидна артерия
  • промени в артериалното налягане – повечето пациенти с аортна дисекация, особено от дистален тип, в началото имат хипертония. Рядко има хипотония. Артериалното налягане на двете ръце може да бъде различно.

При аортна дисекация се образува фалшив лумен, изпълнен с кръв. Възможно е този лумен да се отвори в истинския лумен на аортата и така дисекацията да се ограничи. Ако адвентицията на аортата се разкъса, кръвта от фалшивия лумен излиза навън – в перикардната кухина (настъпва остра сърдечна тампонада), в плевралното пространство, в ретроперитонеалното пространство и може да настъпи фатален край.

Изследвания при аортна дисекация

  • рентгеново изследване на гръдния кош – показва разширение на аортата
  • аортография – основен метод за диагноза. Определя мястото, където е започнала и където завършва дисекацията
  • трансезофагеална ехокардиография – има голяма роля за диагностициране на заболяването
  • компютърна томография – установяват се два лумена (фалшивия и истинския) и мястото на разкъсване на интимата
  • ядрено-магнитен резонанс.

Какво е лечението при дисекация на аортата?

При аортна дисекация е необходимо спешно лечение, за да се предотвратят усложнения и смърт.

При аортна дисекация тип А лечението е оперативно, докато при тип В може да се проведе консервативно лечение. Прилагат се медикаменти за лечение на артериалната хипертония – бета-блокери, вазодилататори, калциеви антагонисти. Въпреки лечението обаче смъртността при аортна дисекация е висока.

Прочетете за:
Коарктация на аортата
Видове аневризми

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!