Кортикостероидите са голяма група лекарствени средства, характеризиращи се с мощно противовъзпалително и имуносупресивно действие. Те намират своето място в лечението на:
- тежки възпалителни процеси
- имунни и автоимунни заболявания
- алергични реакции – (вкл. анафилактичен шок)
- при трансплантация на органи (срещу отхвърляне на трансплантата) и др.
Mогат да се използват както за локално, така и за системно приложение, а някои по-известни кортикостероиди са дексаметазон, преднизолон, метилпреднизолон и др.
Всъщност, тези лекарства представляват аналог на ендогенно синтезираните в организма хормони – глюкокортикоиди (кортизол и кортикостерон), които се произвеждат от кората на надбъбрека. При надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон) те се използват за заместителна терапия.
Какви странични ефекти имат кортикостероидите?
Кортикостероидите оказват ефект върху много системи и метаболитни процеси (пряко и косвено), което обуславя и множеството странични ефекти. Ето някои от тях:
Метаболитни ефекти
Кортикостероидите са контраинсуларни хормони, т.е. основният им метаболитен ефект е повишаване на нивото на кръвната захар. Това става, чрез стимулиране на глюконеогенезата в черния дроб и противодействие ефекта на инсулина. Трайната хипергликемия крие риск от развитието на инсулинова резистентност и стероиден диабет.
Върху белтъчната обмяна имат катаболен и антианаболен ефект, т.е. повишават разграждането и намаляват синтеза на белтъци в мускулите. Краен резултат е намаляване на мускулната маса.
Върху обмяната на липидите действието е комплексно със стимулиране на липолизата в едни и на липогенезата в други области на тялото. Това води до преразпределение на мазнините и натрупването им основно в областта на корема, туловището, лицето (лунообразно лице/facies lunata) и врата (т.нар. бизонска гърбица)
Ефекти върху сърдечно-съдовата система
Кортикостероидите не упражняват пряк ефект върху сърдечно-съдовата система. Те потенцират действието на катехоламините (адреналин и норадреналин), върху миокарда като по този начин могат да предизвикат артериална хипертония.
Ефекти върху централната нервна система
Кортизолът има значение за нормалното протичане на психичните процеси. Неговият излишък му може да доведе до състояния, както на еуфория, така и на депресия.
Ефекти върху храносмилателната система
Глюкокортикостероидите (ГКС) повишават секрецията на солна киселина и количеството на стомашния сок, като същевременно потискат секрецията на хидрогенкарбонати, мукус и простагландини. Последните изграждат защитния слой, който предпазва стомашната лигавица от ерозивното действие на солната киселина. В резултат се повишава рискът от образуване на пептична язва на стомаха.
Ефекти върху кръвните клетки и имунните функции
КС стимулират образуването на еритроцити и тромбоцити и водят до промени в диференциалната кръвна картина. Намалява се броят и ефективността на имунокомпетентните бели кръвни клетки (лимфоцитите), антителата и различни цитокини, участващи във възпалителния процес. Като резултат се проявява противовъзпалителното им действие, но също и потискане на имунитета. Това води до висока възприемчивост към инфекции, както и до по-тежкото им протичане.
Освен това КС потискат свръхразрастването на съединителна тъкан и съответно образуването на големи белези на мястото на нараняване на кожата. От друга страна, обаче се потиска образуването на защитна бариера около раната и това предразполага към разпространение на локалните инфекции. Поради тази причина приложението на кортикостероиди при бактериална инфекция трябва винаги да бъде съпроводено от подходяща антибиотична терапия.
Ефекти върху костите
КС потискат образуването и стимулират разграждането на костната тъкан, което в дългосрочен план води до остеопороза. Последната се характеризира с намалена костна плътност и се изявява с появата на т.нар. патологични фрактури (счупвания при минимално физическо въздействие върху костта).
Други потенциални усложнения на този вид терапия са развитието на катаракта, репродуктивни нарушения, изтъняване на кожата и образуване на типични пурпурни ивици – стрии.
Всички изброени странични ефекти на кортикостероидите се проявяват при продължителното им приложение във фармакологични дози (които са по-високи от физиологичните). Съвкупността от тези симптоми се обособява в т.нар. синдром на Кушинг, който е обект на лечение от страна на специалистите по ендокринология.
Не трябва да се забравя, че екзогенното внасяне на хормони в организма води до дисбаланс в регулацията на жлезите с вътрешна секреция, каквато е надбъбречната кора и в крайна сметка може да бъде потисната нейната нормална функция. Това изисква спирането на лечението с ГКС да се случва по точно определени схеми с постепенно намаляване на дозата.
Автор: д-р Симеон Костадинов
Прочетете за:
Синдром на Кушинг
