Нарушеното дишане се проявява чрез промяна в честотата, дълбочината, ритъма на дишане и минутната вентилация. Нормалното дишане (еупнея) е с честота средно 16 вдишвания в минута, с малки колебания в ритъма и дихателния обем.
Какви видове нарушено дишане има?
Различават се количествени и качествени промени в дишането.
Към количествените промени в дишането се отнасят:
- Брадипнея
Брадипнеята е състояние, при което дишането е забавено – под 10 вдишвания в минута. Среща се например при: хипотиреоидизъм, електролитни нарушения, черепно-мозъчни травми, интоксикация, уремична кома, диабетна кома.
Тахипнеята е учестено дишане над 24 вдишвания в минута. При нея дихателният обем е незначително променен. Минутната вентилация се увеличава предимно за сметка на честотата. Причините за тахипнея са много разнообразни – физическо натоварване, повишена температура, пневмония, сърдечна недостатъчност, белодробна емболия и др.
- Хиперпнея
При хиперпнея е налице задълбочено и учестено дишане. При нея дихателният обем е повишен. Среща се например при: хипоксемия, шок, кетоацидоза, бъбречна недостатъчност, сепсис и др.
- Хипопнея
При хипопнея дишането е повърхностно и дихателният обем е намален. Ако възниква по време на сън се определя като нарушение на съня. Хипопнеята през деня може да се дължи на заболявания на гръдните мускули, прием на седативни средства, заболявания на плеврата и др.
- Полипнея – минутната вентилация е увеличена.
- Олигопнея – минутната вентилация е намалена.
Към качествените промени в дишането се отнасят:
Диспнеята представлява задълбочено и учестено дишане. Различават се три вида диспнея – инспираторна, експираторна и смесена. При инспираторната диспнея е затруднена фазата на вдишване. Среща се при ларингоспазъм, частична обструкция на трахеята от чуждо тяло, тумор. При експираторната диспнея е затруднена фазата на издишване. Наблюдава се кратко вдишване и продължително шумно издишване. Среща се при бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
- Ортопнея
Ортопнеята представлява задух, който възниква в легнало положение. В седнало или изправено положение задухът намалява. Наблюдава се при пациенти със сърдечна недостатъчност.
- Платипнея – представлява задух в изправено положение.
- Трепопнея – задух при лежане настрани.
- Кусмаулово дишане
Дишането на Кусмаул е дълбоко и много шумно. Обуславя се от силната възбуда на дихателния център в резултат на настъпила ацидоза. Среща се при диабетна, уремична, чернодробна кома.
- Дишане на Чейн – Стоукс
Дишането на Чейн-Стоукс се характеризира с периодично редуващи се цикли на хиперпнея и хипопнея, последвана от апнея. Дишането постепенно се задълбочава, достига максимална дълбочина, след което тя постепенно намалява и настъпва фаза на апнея (дишането спира за около 15-30 секунди). По време на апнеичната пауза зениците се стесняват, пулсът се забавя, появява се цианоза, може да настъпи загуба на съзнанието. Чейн-Стоуксово дишане се среща при сърдечна недостатъчност, мозъчни тумори, менингит, уремия, отравяния, напреднала форма на ХОББ.
- Дишане на Био (Biot)
Дишането на Био е подобно на Чейн-Стоуксовото дишане, но се отличава с внезапно започващи и свършващи фази на апнея. Продължителността на апнеичната фаза е до 1 минута, но е по-променлива. Дишането на Био се среща при мозъчни тумори, кръвоизливи в мозъка, менингити, енцефалити, отравяния и др.
- Агонално дишане
Агоналното дишане е израз на терминални нарушения в дихателната система. Изразява се с гърчово дишане с неефективни кратки дишания. Пациентите с агонално дишане се нуждаят от незабавна медицинска помощ.