Меню

Задухът представлява задълбочено и учестено дишане с участието на  спомагателната дихателна мускулатура. Понякога дишането може да бъде повърхностно. Болните усещат задуха като недостиг на въздух. Диспнеята се обуславя от хиперкапния, хипоксемия, от промени в състава на кръвта, хемодинамични нарушения в дихателния център, психични и рефлекторни влияния. Среща се при заболявания на дихателните пътища, белите дробове, плеврата, гръдния кош, сърдечносъдови заболявания, по-рядко бъбречни, нервни, кръвни и други заболявания.
Различават се:

1. Инспираторна диспнея. Възниква при запушване или стеснение на горните дихателни пътища (нос, фаринкс, ларинкс), а понякога и на трахеята от тумори, чужди тела, стриктури. Затруднено е вдишването. При силна степен на стеснение на горните дихателни пътища дишането става шумно (стридорозно дишане). Получава се инспираторно хлътване на югулума, междуребрията и епигастриума.

2. Експираторна диспнея. Дължи се на стеснение на малките бронхи или намаление на еластичните възможности на белодробната тъкан. Затруднено е изгонването на въздуха от алвеолите, поради което издишването е удължено, често е шумно.

3. Смесена диспнея. Среща се при много остри и хронични заболявания на белите дробове, при заболявания на плеврата, сърдечна слабост и др. Затруднени са и двете фази на дишането.

Най-честите причини за поява на задух са:

1. Заболявания на горните дихателни пътища:
– остър ринит;
– носни полипи;
– ретрофарингеален абсцес;
– аденоидни вегетации;
– остър ларингит;
– чуждо тяло в ларинкса;
– оток на ларинкса;
– злокачествен (стенозиращ) ларинготрахеобронхит;
– парализа на гласните връзки;
– тумор на ларинкса;

2. Белодробен задух:
– хроничен бронхит;
– бронхиолит;
– пневмонии;
абсцес на белия дроб;
тумор на белия дроб;
– белодробна туберкулоза;
– бронхиална астма;
– хронична обструктивна белодробна болест;
– идиопатична белодробна фиброза;
– емфизем;
– белодробна емболия;
– пневмосклероза;
– плеврит;
– пневмоторакс;

3. Задух с причина в медиастинума:
– медиастинален тумор;
– ретростернална струма;
– увеличени медиастинални лимфни възли;
– тимусна хиперплазия;

4. Сърдечен задух:
левостранна сърдечна недостатъчност;
– митрални и аортни клапни пороци;
– миокарден инфаркт;
миокардит;
перикардит;

5. Психогенна диспнея:
– хистерия;

6. Централна диспнея – има смущения в дихателния център.
– мозъчен оток;
– мозъчен тумор;
– мозъчна атеросклероза;
– мозъчен кръвоизлив;
– енцефалит;
– черепномозъчни травми;
– отравяния;

7. Задух при неврологични и мускулни заболявания:
– мускулна дистрофия;
– дерматомиозит;
– полиомиелит;
– тетанус;

8. Други причини:
– висок стоеж на диафрагмата;
– фрактури на ребра;
– бъбречна недостатъчност;
– ацидоза;
– затлъстяване;
– анемия.

Задухът може да се появи пристъпно (пароксизмална диспнея) или да бъде по-продължително състояние (трайна диспнея). Пароксизмална диспнея се наблюдава при бронхиална астма и кардиална астма.
Според тежестта се различават следните степени на задух:

1. Физиологичен задух. Появява се при беден на кислород въздух на по-голяма надморска височина или в затворено помещение.

2. Задух при физическо усилие.

3. Задух при покой. Особена форма е ортопнеята – задух при легнало положение, който се облекчава при сядане или изправяне.

4. Асфиксия (задушаване). Представлява застрашаващо живота състояние.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!