Диспнея (задух) представлява задълбочено и учестено дишане с участието на спомагателната дихателна мускулатура. Понякога дишането може да бъде повърхностно. Болните усещат задуха като недостиг на въздух.
Диспнеята се обуславя от хиперкапния, хипоксемия, от промени в състава на кръвта, хемодинамични нарушения в дихателния център, психични и рефлекторни влияния. Среща се при заболявания на дихателните пътища, белите дробове, плеврата, гръдния кош, сърдечносъдови заболявания, по-рядко бъбречни, нервни, кръвни и други заболявания.
Видове диспнея
Различават се:
1. Инспираторна диспнея. Възниква при запушване или стеснение на горните дихателни пътища (нос, фаринкс, ларинкс), а понякога и на трахеята от тумори, чужди тела, стриктури. Затруднено е вдишването. При силна степен на стеснение на горните дихателни пътища дишането става шумно (стридорозно дишане). Получава се инспираторно хлътване на югулума, междуребрията и епигастриума.
2. Експираторна диспнея. Дължи се на стеснение на малките бронхи или намаление на еластичните възможности на белодробната тъкан. Затруднено е изгонването на въздуха от алвеолите, поради което издишването е удължено, често е шумно.
3. Смесена диспнея. Среща се при много остри и хронични заболявания на белите дробове, при заболявания на плеврата, сърдечна слабост и др. Затруднени са и двете фази на дишането.
Най-честите причини за поява на диспнея (задух) са:
1. Заболявания на горните дихателни пътища:
– остър ринит;
– носни полипи;
– ретрофарингеален абсцес;
– аденоидни вегетации;
– остър ларингит;
– чуждо тяло в ларинкса;
– оток на ларинкса;
– злокачествен (стенозиращ) ларинготрахеобронхит;
– парализа на гласните връзки;
– тумор на ларинкса;
2. Белодробен задух:
– хроничен бронхит;
– бронхиолит;
– пневмонии;
– абсцес на белия дроб;
– тумор на белия дроб;
– белодробна туберкулоза;
– бронхиална астма;
– хронична обструктивна белодробна болест;
– идиопатична белодробна фиброза;
– емфизем;
– белодробна емболия;
– пневмосклероза;
– плеврит;
– пневмоторакс;
3. Задух с причина в медиастинума:
– медиастинален тумор;
– ретростернална струма;
– увеличени медиастинални лимфни възли;
– тимусна хиперплазия;
4. Сърдечен задух:
– левостранна сърдечна недостатъчност;
– митрални и аортни клапни пороци;
– миокарден инфаркт;
– миокардит;
– перикардит;
5. Психогенна диспнея:
– хистерия;
6. Централна диспнея – има смущения в дихателния център.
– мозъчен оток;
– мозъчен тумор;
– мозъчна атеросклероза;
– мозъчен кръвоизлив;
– енцефалит;
– черепномозъчни травми;
– отравяния;
7. Задух при неврологични и мускулни заболявания:
– мускулна дистрофия;
– дерматомиозит;
– полиомиелит;
– тетанус;
8. Други причини:
– висок стоеж на диафрагмата;
– фрактури на ребра;
– бъбречна недостатъчност;
– ацидоза;
– затлъстяване;
– анемия.
Задухът може да се появи пристъпно (пароксизмална диспнея) или да бъде по-продължително състояние (трайна диспнея). Пароксизмална диспнея се наблюдава при бронхиална астма и кардиална астма.
Степени на задух
Според тежестта се различават следните степени на задух:
1. Физиологичен задух. Появява се при беден на кислород въздух на по-голяма надморска височина или в затворено помещение.
2. Задух при физическо усилие.
3. Задух при покой. Особена форма е ортопнеята – задух при легнало положение, който се облекчава при сядане или изправяне.
4. Асфиксия (задушаване). Представлява застрашаващо живота състояние.
