На латински език: Pulmonis abscessus.
На английски език: Lung abscess.

Определение: Белодробният абсцес представлява ограничено гнойно възпаление на белия дроб. Среща се по-често у мъже на възраст между 20 и 50 години.

Етиология: Най-честите причинители са: Грам-положителни бактерии (стафилококи, по-рядко  пневмококи) и Грам-отрицателни бактерии (Klebsiella pneumoniae, Proteus, E.coli и др.). Съществена e ролята на анаеробните бактерии – Bacteroides fragilis, Fusobacterium, Peptostreptococcus при путридните абсцеси. По-редки причинители са някои гъби и паразити.

Патогенеза: За развитието на белодробния абсцес значение имат три главни патогенетични механизма:
1. Наличие на остър възпалителен процес.
2. Нарушена бронхиална проходимост (бронхиална обструкция).
3. Нарушение на кръвоснабдяването на белодробната тъкан с последваща некроза.
Предразполагащи фактори са:
1. Аспирация на инфектиран материал – слуз, кръв, гной.
2. Локални фактори – пневмонии, бронхиектазии, кисти, тумори, белодробен инфаркт.
3. Обструкция на бронх от чуждо тяло или тумор.
4. Травми на белия дроб.
5. Хематогенни абсцеси се развиват при инфекциозен ендокардит, тромбофлебит, остеомиелит, сепсис.
6. Общи предразполагащи фактори са диабет, тумори, оперативни интервенции, имуносупресивно лечение.

Патоанатомия: Белодробният абсцес представлява кухина, изпълнена с гной и некротична материя. Около кухината се образува фиброзна капсула. Абсцесите магат да бъдат единични или множествени, по-често са в десния долен дял.
В развитието на белодробния абсцес се различават два стадия:
І стадий (пневмоничен стадий) – до пробива на абсцеса в бронх;
ІІ стадий (стадий на открит гнойник) – след пробив в бронха се образува кухина, изпълнена с гной и некротични материи.

Класификация:
І. В зависимост от пътя на проникване на инфекцията абсцесите биват:
1. Аспирационни (бронхогенни);
2. Хематогенно-емболични;
3. Травматични;
4. Метапневмонични;
5. Други – при бронхиектазии, тумори, белодробен инфаркт, гнойни процеси в коремната кухина и под диафрагмата.
ІІ. По протичане се различават:
1. Остър абсцес на белия дроб;
2. Хроничен абсцес на белия дроб.

Клиника: В началния период заболяването протича с клиниката на остра пневмония. Има тежко общо състояние, висока температура, задух, цианоза, кашлица, гнойна експекторация, болки в гърдите.
Около три седмици след първите признаци на възпалителния процес настъпва пробив на абсцеса в бронх. Вторият стадий на открит гнойник се характеризира с изхрачване на обилно количество гнойни храчки, т.нар. “вомик”. Днес по-често се наблюдава т.нар. “фракциониран вомик” – неколкократно отделяне на малки количества храчки в продължение на 2-3 дни. Храчките имат три слоя – пенест, воднист и гноен. Те съдържат левкоцити, еластични влакна, еритроцити. След изхрачването температурата се понижава и общото състояние се подобрява.
При физикалното изследване се установява притъпено-тимпаничен тон, бронхиално дишане, при по-голяма кухина – амфорично, средни и едри влажни хрипове.

Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Кръвната картина показва левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ.
2. Микробиологично изследване. В храчките се откриват причинителите на инфекцията.
3. Рентгеново изследване. Установява се една или няколко хидроаерични сянки с гладки външни и вътрешни очертания.

Усложнения: Може да се появят:
1. Тежки кръвоизливи при увреждане на голям кръвоносен съд;
2. Пробив в плевралната кухина – развива се емпием, пиопневмоторакс;
3. Сепсис и метастатични абсцеси в мозък, черен дроб, бъбрек.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничното протичане, рентгеновите и лабораторни изследвания.

Диференциална диагноза: Прави се с: разпаднал се белодробен карцином, инфектирани белодробни кисти, кавернозна туберкулоза на белия дроб, инкапсулиран емпием, актиномикоза на белия дроб и др.

Лечение:
І. Консервативно лечение.
1. Антибиотично лечение.
– при стафилококова инфекция се прилагат полусинтетични пеницилини (Oxacillin, Flucloxacillin), цефалоспорини (Cefalotin, Zinacef, Rocefin).
– при Грам-отрицателна флора се прилагат аминоглюкозиди (Gentamycin, Tobramycin), ацилуреидопеницилини (Azlocillin, Piperacillin).
– при инфекция с анаеробни бактерии се прилагат Clindamycine (Dalacin C), Metronidazol (Flagyl).
2. Прилагат се глюкозо-солеви разтвори, антистафилококова плазма, антистафилококов гамаглобулин (Staphovenin).
3. Физикална терапия – постурален дренаж – болният заема положени, определено от локализацията на огнището в белия дроб: ако е в горните лобове – седнал, ако е в долните – главата трябва да е надолу. Цели се изтласкване на секрецията от белия дроб към трахеята.
ІІ. Оперативно лечение. Провежда се при неуспех от консервативното лечение или при обилно кървене. Извършва се белодробна резекция.

 

Хроничен абсцес на белия дроб

Определение: За хроничен абсцес на белия дроб се говори, когато един остър абсцес персистира повече от три месеца.

Етиология: Най-честите причини за хронифициране са: неправилно или късно започнало лечение на острия абсцес, понижени защитни сили, голяма абсцесна кухина, дебела пиогенна мембрана и др.

Клиника: Заболяването протича с периоди на изостряния и на ремисии. Налице е хронична кашлица, гнойна експекторация с примес на кръв. По-късно се развива анемия, хипопротеинемия, барабанни пръсти, амилоидоза.
При рентгенологичното изследване се установява кухина с неравни очертания.

Лечение: Лечението е оперативно. Извършва се белодробна резекция или лобектомия.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!