Странични ефекти на Афламил
Подобно на други НСПВС, ацеклофенак може да има странични ефекти, някои от които могат да бъдат леки, докато други могат да бъдат по-сериозни.
- чести нежелани реакции
Замаяност, болка в корема, гадене, лошо храносмилане, диария, повишени чернодробни ензими.
- нечести нежелани реакции
Повръщане, метеоризъм, запек, язви в устата, гастрит, обрив, уртикария, сърбеж, дерматит, повишен креатинин и урия в кръвта.
- редки нежелани реакции
Стомашна или дуоденална язва, кървене от стомашночревния тракт, черни изпражнения, анемия, задух, високо кръвно налягане, зрителни нарушения, бронхоспазъм, алергични реакции, анафилаксия, оток на лицето, езика, гърлото.
- много редки нежелани реакции
Главоболие, безсъние, депресия, безпокойство, тремор, шум в ушите, мускулни крампи, перфорация на червата, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза.
За намаляване на риска от поява на странични ефекти се препоръчва използването на най-ниската ефективна доза, а продължителността на лечението да е възможно най-кратка.
Противопоказания за приложение на Афламил
Употребата на ацеклофенак е противопоказана в определени ситуации поради риск от тежки странични ефекти или усложнения. Ето основните контраиндикации за неговото приложение:
- свръхчувствителност към ацеклофенак
Пациенти с алергия към ацеклофенак не трябва да го приемат. Реакциите на свръхчувствителност могат да варират от леки кожни обриви до тежки анафилактични реакции.
- пептична язва или стомашно-чревно кървене
НСПВС, включително ацеклофенак, могат да увеличат риска от стомашна язва или стомашно-чревно кървене. Причината за това е, че НСПВС инхибират простагландините, които защитават стомашната лигавица.
- тежко чернодробно увреждане
Афламил трябва да се избягва при пациенти с тежка чернодробна дисфункция, като цироза или активен хепатит. Причината е, че той се метаболизира в черния дроб. Нарушената чернодробна функция може да доведе до повишени нива на лекарството и риск от нежелани реакции и усложнения.
- тежко бъбречно увреждане
Пациентите с тежко увредена бъбречна функция, не трябва да приемат Aceclofenac. Причината за това е, че НСПВС, включително ацеклофенак, могат да намалят бъбречния кръвоток и да причинят нефротоксичност, особено при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане.
- тежка сърдечна недостатъчност, неконтролирана хипертония
Ацеклофенак е противопоказан при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, неконтролирана хипертония или някои сърдечно-съдови заболявания като исхемична болест на сърцето. Причината е, че НСПВС могат да доведат до задържане на течности, влошаване на сърдечната недостатъчност и увеличаване на риска от инфаркти и инсулти.
- прекарани мозъчносъдови инциденти (ТИА, инсулт)
НСПВС повишават риска от тромботични събития, включително инсулт. Ето защо пациенти с анамнеза за инсулти или преходни исхемични атаки (ТИА) са изложени на риск от преживяване на нов инсулт, ако приемат ацеклофенак.
- наличие на коагулопатия или на антикоагулантна терапия
Ацеклофенак трябва да се избягва при пациенти с нарушения на кръвосъсирването (като хемофилия) или такива на антикоагуланти като варфарин. НСПВС инхибират агрегацията на тромбоцитите и увеличават риска от кървене. В комбинация с антикоагуланти се увеличава рискът от тежки кръвоизливи.
Други контраиндикации са:
- астма, индуцирана от НСПВС (най-често аспирин)
Пациенти с астма, която се влошава при употреба на НСПВС, трябва да избягват ацеклофенак. Той може да предизвика бронхоспазъм и тежък астматичен пристъп при податливи индивиди.
- възпалително заболяване на червата
Ацеклофенак е противопоказан при пациенти с болест на Crohn или улцерозен колит, тъй като може да обостри симптомите.
- тежка дехидратация
- порфирия
- бременност и кърмене
- деца.
Взаимодействие с други лекарства
Ацеклофенак може да взаимодейства с други лекарства, променяйки тяхната ефективност или увеличавайки риска от странични ефекти.
Ето някои лекарствата, с които Ацеклофенак си взаимодейства:
- антикоагуланти (напр. варфарин, хепарин) – Aceclofenac потенцира техния ефект и повишава риска от стомашно-чревно кървене.
- аспирин и други НСПВС (напр. Ибупрофен, Диклофенак) – Aceclofenac повишава риска от стомашно-чревни язви и кървене, повишен риск от увреждане на бъбреците.
- кортикостероиди – Aceclofenac повишава риска от стомашно-чревно кървене или язва.
- антихипертензивни лекарства (напр. АСЕ инхибитори, диуретици) – Aceclofenac може да противодейства на техните ефекти.
- литий – Aceclofenac може да намали отделянето на литий от бъбреците, което води до повишени плазмени концентрации на литий. Това може да причини токсичност (симптомите включват тремор, объркване и бъбречно увреждане).
- метотрексат – НСПВС могат да намалят клирънса на метотрексат, което води до неговото натрупване и до повишена токсичност, особено при по-високи дози метотрексат.
- циклоспорин – Aceclofenac повишава риска от нефротоксичност.
- дигоксин – Ацеклофенак може да намали бъбречния клирънс на дигоксин, причинявайки натрупване на дигоксин в кръвта. В резултат може да настъпи дигоксинова интоксикация (напр. аритмии, гадене, повръщане).
- антидиабетни лекарства – когато приемате Ацеклофенак, трябва да се коригира дозата на лекарствата, които понижават кръвната захар.
- фенитоин – Ацеклофенак може да намали клирънса на фенитоин, което води до неговото натрупване и токсичност (симптомите включват нистагъм, атаксия и когнитивно увреждане).
- хинолони (напр. Ципрофлоксацин, Левофлоксацин) – НСПВС могат да повишат риска от гърчове.
- антиагреганти и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина – Ацеклофенак може да повиши риска от стомашночревен кръвоизлив.
Ацеклофенак 100 mg може да взаимодейства с много други лекарства. Ето защо е важно да информирате вашия лекар за всички лекарства, които приемате.
Прочетете за:
Афламил (ацеклофенак) – за какво се използва?
НСПВС – представители
