На латински език: Myocarditis.
На английски език: Myocarditis.
Миокардит представлява възпалително заболяване на миокарда. Причинява се от инфекциозни и неинфекциозни фактори.
Класификация
В зависимост от етиологията се различават следните видове:
Инфекциозен миокардит – причинява се от:
- вируси – Coxackie B1, В5 и по-рядко Coxackie A, еховируси, аденовируси, грипни вируси, херпесни вируси, HIV, RS-вируси, вируси на рубеола, варицела, паротит и др.
- бактерии – стрептококи, стафилококи, ентерококи, салмонела, дифтерия, клостридии, бруцелоза и др.
- спирохети и рикетсии – лептоспироза, Q-треска, борелия и др.
- гъбички – кандида, аспергилоза, актиномикоза.
- паразити – трихинелоза, цистоцеркоза.
- протозои – Trypanosoma cruzi, Toxoplasma gondi.
Неинфекциозен миокардит – причинява се от:
- медикаменти – даунорубицин, адриамицин, високи дози циклофосфамид, трициклични антидепресанти, кортикостероиди, миконазол и др.
- химични елементи и съединения – олово, живак, СО.
- физикални агенти – хипо- или хипертермия, йонизираща радиация.
- ухапване от оси, пчели, змии, скорпиони.
- миокардит при ревматоиден артрит, колагенози, васкулити.
Как възниква?
Патогенетичните механизми са разнообразни:
- директна инвазия на инфекциозния агент в миокарда;
- увреждане на миокарда от токсични продукти на някои микроорганизми, без да има микробни агенти в миокарда, напр. при дифтерия, скарлатина;
- инфекциозно-алергични реакции и имунни механизми;
- директен ефект на химични вещества и физикални агенти.
Какви промени настъпват?
Настъпва некроза и дегенерация на миоцитите, клетъчна инфилтрация в интерстициума. Измененията могат да бъдат огнищни и дифузни. При някои специфични миокардити (при туберкулоза, сифилис, бруцелоза) се образуват грануломи. При ревматичния миокардит се формират специфични грануломи, наречени възли на Ashoff-Талалаев. При миокардита на Фидлер се откриват гигантски многоядрени клетки в интерстициума.
Симптоми на миокардит
Протичането на миокардита е много разнообразно – от безсимптомно при леки огнищни миокардити до мълниеносно протичане при дифузни тежки форми. Болните имат неспецифични оплаквания – отпадналост, лесна уморяемост, субфебрилитет, изпотяване, сърцебиене, тежест в сърдечната област. Тези симптоми най-често се явяват 2-3 седмици след прекарана инфекция. При клинично изявените форми най-честият симптом е болката, израз на миокардна некроза или на съпътстващ перикардит. Могат да настъпят прояви на застойна сърдечна недостатъчност – задух, ортопнея, пристъпен нощен задух (кардиална астма). Възможни са всички видове ритъмни и проводни нарушения. Най-често се срещат синусова тахикардия, екстрасистоли, АV блок, ляв и десен бедрен блок и др.
Болни с тежко миокардно увреждане могат да имат бледа кожа на лицето, цианоза по устните, учестен пулс, разширени сърдечни граници.
При аускултация се установява: тахикардия, приглушен първи тон (Т1), може да има протодиастолен (Т3), по-рядко пресистолен (Т4) галопен ритъм. На сърдечния връх се чува систолен шум, израз на левокамерна дилатация и релативна митрална инсуфициенция. При сърдечна недостатъчност се чуват дребни влажни хрипове в белодробните основи.
Изследвания
Електрокардиограма (ЕКГ). Установяват се неспецифични изменения – синусова тахикардия, снижение на ST-сегмента, негативна T-вълна. Може да има ритъмни и проводни нарушения – екстрасистоли, предсърдни тахиаритмии, АV блок, ляв или десен бедрен блок.
Ехокардиографията може да бъде нормална или да покаже увеличени размери на сърдечните кухини с хипокинезия на стените.
Рентгенография на гръдния кош – може да покаже увеличени размери на сърцето при сърдечна недостатъчност и белези на белодробен застой.
Радиоизотопни изследвания с technetium-99m или с антимиозинови антитела – показват възпалителни или некротични огнища в миокарда.
Лабораторни изследвания – ускорена СУЕ, левкоцитоза, токсични гранулации в неутрофилите, еозинофилия (при паразитози). При вирусен миокардит има гранулоцитопения с лимфоцитоза и моноцитоза, установяват се циркулиращи антитела – AMLA и ASA. При ревматичния миокардит има увеличен AST. При тежки форми с миокардна некроза се повишава МВ-фракцията на креатинфосфокиназата.
Как протича?
Миокардитът често остава неоткрит поради припокриване на симптомите от основното заболяване и изчезването им с лечението му. Тежките форми могат да протекат мълниеносно и да завършат фатално.
Как се диагностицира?
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата за предшестващо инфекциозно или друго заболяване, клиничната картина и данните от проведените изследвания. Хистологично заболяването се доказва чрез извършване на ендомиокардна биопсия.
Диференциална диагноза
Миокардитът трябва да се различи от перикардит, миокарден инфаркт, кардиомиопатия.
Лечение на миокардит
Препоръчва се ограничаване на физическата активност до настъпване на пълно клинично оздравяване.
Провежда се:
Лечение на основното заболяване – например антибиотична терапия при инфекциозен миокардит.
Лечение на сърдечната недостатъчност по общите принципи.
Лечение на ритъмните нарушения с антиаритмични медикаменти.
