Плевралният излив представлява събиране на абнормно количество течност в плевралното пространство, което се формира между двата листа на плеврата.
Плеврата е серозна обвивка, чийто висцерален лист покрива белите дробове, а париеталния лист облицова отвътре гръдната стена. Обикновено между двата слоя на плеврата има малко количество течност. Тя улеснява плъзгането на плевралните листове, докато се движат при дишане. При множество заболявания количеството на плевралната течност се увеличава и възниква плеврален излив. Такива са например: пневмония, туберкулоза, сърдечна недостатъчност, лупус еритематодес, цироза на черния дроб, рак на белия дроб и др.
Какви са симптомите при плеврален излив?
Симптомите при плеврален излив зависят главно от количеството, локализацията и бързината на набиране на плевралния излив. Малкият плеврален излив може да протече безсимптомно.
Характерни симптоми при плеврален излив са:
Гръдната болка се дължи на триенето на плевралните листове. Когато плевралния излив се увеличава, листовете се раздалечават и болката изчезва. При резорбция на течността болката се появява отново. Има характер на бодеж, усилва се при дълбоко дишане. Болката може да ирадиира в зависимост от локализацията. Например при локализация в близост до диафрагмата, болката може да се разпространи към коремната област.
Задухът в началото на излива се дължи на ограничената подвижност на засегнатата гръдна половина, а при голям плеврален излив на намаление на дихателната повърхност поради притискане на белия дроб. Дишането е силно затруднено в легнало положение.
- суха кашлица
- постоянно хълцане
- медиастинален синдром – притискане и изместване на органите в медиастинума. Развива се при масивен плеврален излив.
- симптоми на основното заболяване, довело до излива – например може да има повишена температура, кашлица ако причината е пневмония.
Физикално изследване на болен с плеврален излив
- оглед
При голям плеврален излив се установява, че засегнатата гръдна половина изостава при дихателните движения. Междуребрените пространства са увеличени.
- палпация
Чрез палпация се установява, че в областта на излива гласовият фремитус е отслабен или липсва. Над излива може да бъде леко усилен.
- перкусия
При малък плеврален излив е налице перкуторно притъпление в белодробната основа. При голям плеврален излив се установява притъпление, чиято граница се очертава от линията на Дамуазо (Damoiseau) – крива линия с най-висока точка в близост до задната аксиларна линия, която се спуска надолу дорзално по-стръмно, а аксиларно – по-полегато. Между линията на Дамуазо и гръбначния стълб се формира триъгълник на Гарланд, в който перкуторният тон е тимпаничен. От здравата страна има триъгълник на Гроко – Раухфус, чиято външна граница е продължение на линията на Дамуазо. В този триъгълник се установява притъпление, поради компресионна ателектаза на белия дроб. Над линията на Damoiseau има зона на компресионна ателектаза, в която перкуторният тон е тимпаничен, а дишането е бронхиално. Този феномен се нарича шкодизъм.
- аускултация
Над горната граница на линията на Damoiseau може да се чуе плеврално триене. На линията на Damoiseau може да има бронхофония, тъй като белодробния паренхим е притиснат, но големите бронхи са проходими. Под линията на Damoiseau дишането е отслабено везикуларно до липсващо. Сърдечната дейност е учестена.
Рентгеновото изследване на болен с плеврален излив
Малките плеврални изливи се установяват трудно на фасова рентгенография. При среден по размер плеврален излив е налице характерна триъгълна хомогенна сянка на рентгенография. При масивен плеврален излив е налице засенчване на цялата гръдна половина, сянката на сърцето е изместена към здравата страна, а на диафрагмата надолу.
Прочетете за:
Плеврален излив – причини, видове
