Меню

Синдромът на Гилен-Баре (Guillain-Barre) представлява остра или подостра възпалителна полирадикулоневропатия. Протича с прогресираща мускулна слабост до парализиране на пациента. За щастие в повечето случаи настъпва пълно възстановяване.

Провокиращи фактори на синдрома на Гилен-Баре могат да бъдат вирусни или други инфекции. При 75 % от пациентите неврологичната симптоматика се развива от 1 до 4 седмици след прекарана респираторна или гастроинтестинална инфекция. Например ифекции с Campylobacter jejuni, Mycoplasma pneumoniae, Цитомегаловирус, вируса на Епщайн-Бар и др.

При някои пациенти заболяването възниква след травма, операция, имунизация. Възможно е да се развие и на фона на болестта на Ходжкин, лупус еритематодес, ХИВ-инфекция. При една трета от случаите няма предшестваща причина.

Какви са причините за развитие на синдром на Гилен-Баре?

Синдромът на Гилен-Баре е амтоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу миелина на периферните нерви. В резултат настъпва сегментна демиелинизация на аксоните на периферните нерви и нерните коренчета, а по-късно се установяват участъци на ремиелинизация.

Какви са симптомите при синдром на Гилен-Баре?

При синдром на Гилен-Баре са характерни следните симптоми:

  • сетивни симптоми

Често първите симптоми на заболяването са сетивни – изтръпване, мравучкане, спонтанни болки в крайниците. Заболяването може да започне с болки в кръста, шията, гърба. Намалява повърхностната, а по-късно и дълбоката сетивност в дисталните части на крайниците.

  • мускулна слабост  

Най-характерният симптом на заболяването е прогресиращата (за 1 до 4 седмици) симетрична мускулна слабост. Тя започва от долните крайници и асцендира към тялото и горните крайници. Мускулната слабост прогресира и се развиват парези и парализи – симетрична пареза на краката (парапареза) до квадриплегия.
При 5 % от болните парезата засяга и дихателната мускулатура (междуребрени мускули, диафрагма) – развива се дихателна недостатъчност, налагаща апаратна вентилация.
Сухожилните рефлекси са отстлабени или липсват.

  • засягане на черепно-мозъчните нерви (краниалните терви)

При около 50 % от пациентите се засягат краниалните нерви. Най-често се развива парализа на лицевия нерв (n. facialis), по-рядко се увреждат n. glossopharyngeus, n. vagus, очедвигателните нерви и др. Пациентите могат да се оплакват от двойно виждане, зенични нарушения, затруднено преглъщане, затруднен говор.

  • вегетативни симптоми

Може да има тахикардия или брадикардия, повишено или понижено кръвно налягане, задръжка на урина.

Клинични варианти на синдрома на Гилен-Баре

Синдромът на Гилен-Баре (СГБ) има редица клинични варианти. Някои от тях са например:

  • синдром на Miller-Fisher – характеризира се с триадата офталмоплегия, арефлексия и атаксия
  • фаринго-цервико-брахиален вариант – протича със затруднено гълтане, зенични нарушения, птоза
  • остра пандизавтономия – наблюдават се ортостатична хипотония, нарушения в уринирането.
  • остра моторна аксонна невропатия – има лоша прогноза.

Как протича синдромът на Гилен-Баре?

Симптомите при синдромът на Гилен-Баре обикновено прогресират за 1-2 седмици, по-рядко за 3-4 седмици, след което настъпва стационарна фаза с продължителност от дни до седмици. Следва период на бавно възстановяване, който продължава от месеци до 2 години. При около 70 % от болните настъпва пълно възстановяване, а в 20 % има остатъчни симптоми. Около 5 %  от пациентите могат да останат приковани на легло. В 2 до 5 % заболяването може да хронифицира, да възникват нови пристъпи.

Как се диагностицира синдромът на Гилен-Баре?

Синдромът на Гилен-Баре се диагностицира въз основа на:

  • анамнезата за острото начало, за предшестваща инфекция
  • клинични симптоми – прогресираща мускулна слабост, сетивни симптоми
  • изследване на ликвор – установява се повишен общ белтък в ликвора
  • ЕМГ – установява се забавена скорост на провеждане по нервните влакна.

Какво е лечението при синдром на Гилен-Баре?

Пациентите със синдром на Гилен-Баре се хоспитализират. Лечението цели поддържане на дишането и храненето, профилактика на възможни усложнения. В зависимост от тежестта на състоянието на пациента може да се проведе:

  • мониториране на дихателната и сърдечната дейност
  • ендотрахеална интубация и механична вентилация
  • назогастрална сонда
  • профилактика на белодробна емболия и флеботромбози на долните крайници с антикоагуланти
  • профилактика на контрактурите, на декубиталните рани чрез ранно започване на физиотерапия
  • лечение на невропатичната болка.

Специфичното лечение на синдрома на Гилен-Баре включва:

  • високи дози имуноглобулин – провеждат се венозни инфузии в продължение на 5 дни.
  • плазмафереза – от кръвта се отстраняват автоантителата срещу миелина. Плазмафереза се провежда при пациенти в тежко състояние, при които давността на заболяването не е повече от 2 седмици.

В повечето случаи дългосрочната прогноза при синдрома на Гилен-Баре е благоприятна, тъй като заболяването преминава спонтанно.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com