Начало Актуални теми Усложнения след стрептококова инфекция

Усложнения след стрептококова инфекция

усложнения след стрептококова инфекция
усложнения след стрептококова инфекция

Постстрептококовите усложнения са група автоимунни заболявания, които се появяват най-малко една седмица след прекарана инфекция, причинена от стрептококи от група А. Наблюдават се по-често при деца.

Стрептококите от група А предизвикват много разнообразни заболявания, например стрептококова ангина, фарингит, скарлатина, еризипел, импетиго и др. Това се дължи на сложната им антигенна структура и на множеството токсини и ензими, които отделят, например: стрептолизин, хиалуронидаза, стрептокиназа, еритрогенни токсини и др.

Главният представител на бета-хемолитичните стрептококи от група А е Streptococcus pyogenes.

След прекарана стрептококова инфекция могат да възникнат усложнения по механизма на „молекулярната мимикрия“ и кръстосаните реакции. Поради наличието на сходство в структурата на бета-хемолитичните стрептококи от група А и структури на организма (тъкани в сърцето, ставите, кожата, ЦНС и др.), антителата, образувани срещу стрептококовите антигени реагират кръстосано срещу собствените тъкани и ги увреждат.

Ето някои постстрептококови усложнения:

  • Остра ревматична треска (ревматизъм)

Острата ревматична треска е остро възпалително заболяване, което възниква 2-4 седмици след прекарана инфекция (ангина, фарингит), причинена от бета-хемолитичен стрептокок от група А. Засягат се ставите, сърцето, кожата, ЦНС.

Първият пристъп на заболяването най-често възниква в детско-юношеска възраст. Налице е висока температура, изпотяване, отпадналост, болки в ставите. Основните клинични прояви на ревматизъм са:

Ревматичен полиартрит – засягат се най-често коленните, глезенните, лакътните стави. Ставите са зачервени, затоплени, оточни и болезнени. Движенията в тях са ограничени. Артритът има мигриращ характер – преди да отзвучи в една става, се появява в друга.

Ревмокардит – увреждането на сърцето е причина за поява на лесна умора, задух, тежест в гърдите, появяват се сърдечни шумове. Най-често се уврежда митралната клапа и се формира сърдечен порок.

Други типични симптоми са: хорея минор, подкожни възли, еритема ануларе. Рядко може да има пневмония, васкулит, гломерулонефрит.

При стрептококова инфекция се провежда антибиотична терапия с пеницилин в 10-дневен курс. Провежда се и профилактика за предотвратяване на ревматични рецидиви.

Острият постстрептококов гломерулонефрит е двустранно бъбречно заболяване, при което настъпва дифузно имунокомплексно възпаление на гломерулите. Развива се след стрептококова инфекция на горните дихателни пътища (ангини, фарингити, синуити, скарлатина). Стрептодермии, като импетиго, еризипел също могат да отключат остър гломерулонефрит.

По време на стрептококовата инфекция и поне 1 седмица след нея срещу стрептококовите продукти (стрептокиназа, стрептолизин и др.) се формират антитела и комплекси антиген-антитяло. Тези комплекси се отлагат в гломерулите и се развива възпалителен процес.

Острият постстрептококов гломерулонефрит се среща по-често при момчета и млади мъже. Протича с хематурия (наличие на кръв в урината), нискостепенна протеинурия (белтък в урината), олигурия (намалено количество на отделената урина). Появяват се отоци по лицето и клепачите, повишава се кръвното налягане.

  • Хорея минор (хорея на Сиденхам)

Хорея минор се среща при деца на възраст между 5 и 15 години, като по-често засяга момичета. Развива се в резултат на автоимунна реакция, възникваща след инфекция, причинена от бета-хемолитичен стрептокок от група А и водеща до увреждане на базалните ганглии в мозъка.

Основната клинична проява при хорея минор са неволеви движения на мускулите на лицето, ръцете, краката и тялото. Други симптоми са понижен мускулен тонус, емоционални и поведенчески нарушения. Тежестта на симптоматиката варира, от леки случаи, при които има гримасничене, често спъване, неясен говор до тежки случаи, при които неволевите движения правят невъзможни обичайните дейности на детето.

Няма специфично лечение за хореята на Сиденхам, симптомите обикновено отзвучават след около 3 до 6 месеца.

Други възможни усложнения след стрептококова инфекция са:

  • постстрептококов реактивен артрит – могат да се засегнат както големите, така и малките стави. Симптомите в засегнатата става са постоянни, а не преходни.
  • стрептококова миалгия – протича със силни болки в мускулите
  • PANDAS (Педиатрични автоимунни невропсихиатрични разстройства, свързани със Streptococcus pyogenes) – протичат с тикове и обсесивно-компулсивно разстройство.

Прочетете за:
Заболявания, причинени от стрептококи
Остра ревматична треска (ревматизъм)
Остър гломерулонефрит