Протеинурията е един от основните симптоми на бъбречните заболявания. Представлява наличие на повече от 100-150 mg белтък в 24 часова урина. До тази граница протеинурията е физиологична – представлява количеството филтриран белтък през гломерулните капиляри, което не е реабсорбирано в проксималните извити каналчета. Като микроалбуминурия се определя наличието в урината на 30-300 mg албумин за 24 часа. Ранен симптом е при диабетната гломерулосклероза, среща се и при есенциална хипертония.

Според количеството на отделен белтък протеинурията бива:

  • незначителна – при отделен белтък между 150 mg и 0.5g/24h.
  • умерена – от 0.5 до 3.5g/24h.
  • масивна – над 3.5g/24h.

Според размера на белтъчните молекули в урината протеинурията бива:

1. Селективна – в урината се установяват белтъци с ниска молекулна маса – β2– микроглобулин, α1-микроглобулин, лизозим, албумин, трансферин и др. Селективната протеинурия говори за леко гломерулно увреждане. Характерна е за гломерулонефрита с минимални промени.
2. Неселективна – в урината проникват и високомолекулярни белтъци – IgG, α2-макроглобулин и др.

Селективността се определя чрез съотношението на клирънсите на един нискомолекулярен белтък (напр. трансферин – мол. т. 88 000) и високомолекулярен белтък (напр. IgG – мол. Т. 160 000). Когато съотношението между тези два клирънса е по-малко от 0.2, протеинурията е селективна. При стойности над 0.2 протеинурията е неселективна.

Според вида на бъбречното увреждане протеинурията бива:
1. Гломерулна протеинурия. Среща се при гломерулни заболявания (гломерулонефрит, диабетна гломерулосклероза, амилоидоза и др.), при които се нарушава пропускливостта на гломерулната капилярна стена. Обикновено е умерена до масивна, може да бъде селективна и неселективна.
2. Тубулна протеинурия. Среща се при тубуло-интерстициални заболявания – пиелонефрит, интерстициален нефрит, подагрозна нефропатия, балканска ендемична нефропатия, интоксикация с тежки метали и др. Увредени са епителните тубулни клетки, при което се нарушава реабсорбцията на филтрираните белтъци и те се отделят с урината. Тубулната протеинурия е селективна – откриват се главно нискомолекулярни белтъци (α1– и β2– микроглобулин). Количеството й е между 1-2g.
3. Смесена гломерулно-тубулна протеинурия.

В зависимост от времето на поява и продължителността протеинурията бива:
1. Постоянна – установява се при всяко изследване.
2. Непостоянна (интермитентна) – появява се от време на време. Наблюдава се в начален стадий на редица бъбречни заболявания.

Към интермитентните протеинурии спадат още:

  • ортостатична протеинурия – нощната урина е апротеинурична, но през деня се установява протеинурия. У юноши с грацилна конституция се приема за функционална, ако няма органична причина.
  • фебрилна протеинурия – среща се при фебрилни състояния.
  • спортна протеинурия – появява се след физическо натоварване.
  • застойна протеинурия – при десностранна и тотална сърдечна недостатъчност.
  • неврогенна протеинурия – при черепно-мозъчни травми, инсулт, менингити, стрес.

За преренална протеинурия се говори, когато в организма се натрупват леки вериги, миоглобин или хемоглобин и се надхвърля капацитетът на тубулните клетки за обратна резорбция. В резултат тези протеини преминават в урината. При моноклоналната гамопатия, напр. се наблюдава протеинурия на Bence-Jones – отделят се леки вериги с урината.

При постреналната протеинурия има усилено секретиране от дисталните тубули на белтък на Tamm Horsffall.
За псевдопротеинурия се говори, когато белтъчните проби се позитивират от разпаднали се клетки – левкоцити, еритроцити, от флуор.

Протеинурията се доказва чрез:
1. Качествени (скринингови) методи – проба със сулфосалицилова киселина, тест-лентички.
2. Количествени методи – биуретова проба.
Чрез имуноелектрофореза на урината се диференцират уринните белтъци – микроалбумини, леки вериги, албумини, имуноглобулини.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com