Болестта на Адисон се дължи на хормонално разстройство, при което не се секретират достатъчни количества от два от важните за организма хормони – кортизол и алдостерон. Те се синтезират в надбъбречните жлези – две малки жлези, разположени върху двата бъбрека.
Болестта на Адисон се среща във всички възрасти и двата пола се засягат почти еднакво. При по-тежко протичане болестта може да бъде животозастрашаваща.
Какви са причините?
Болестта на Адисон се развива, когато част от надбъбречните жлези биват увредени или разрушени и в резултат на това се секретира недостатъчно количество кортизол и алдостерон. Надбъбречните жлези се състоят от два слоя – кора, която произвежда три групи хормони, наречени общо кортикостероиди и сърцевина, която произвежда хормони, производни на адреналина. Трите вида хормони, произвеждани от кората са:
- Глюкокортикоиди – към тях спада кортизолът, чиято функция е да спомага за превръщането на поетата храна в енергия, поддържа имунната система и помага на тялото да реагира при стрес.
- Минералкортикоиди – към тези хормони спада алдостеронът. Неговата основна функция е да поддържа баланса на натрий и калий в тялото в норма.
- Андрогени – в надбъбречните жлези се секретират малки количества мъжки полови хормони, както при мъже, така и при жени.
Най-честата причина за развитието на болестта на Адисон е автоимунно разстройство, при което организмът атакува собствените си клетки. Други причина за появата на тази болест могат да бъдат:
• Туберкулоза
• Кръвоизлив в надбъбречните жлези
• Раково образувание на надбъбреците
• Инфекция на надбъбреците.
Какви са симптомите?
Симптомите при болестта на Адисон обикновено се развиват постепенно за няколко месеца. Най-честите оплаквания на пациентите са:
• отпадналост и обща слабост
• загуба на тегло и намален апетит
• ниско кръвно налягане, съпроводено понякога със загуба на съзнание
• потъмняване на кожата – хиперпигментация
• депресия
• лесна раздразнителност
• повишена консумация на сол
• ниски нива на кръвна захар
• гадене, повръщане и диария
• намаляване на либидото.
В редки случаи болестта на Адисон може да се развие много бързо с появата на по-тежки и понякога животозастрашаващи симптоми:
• Болка в гърба и корема
• Тежко повръщане с развитие на дехидратация
• Загуба на съзнание
• Високи нива на калия в кръвта.
Как се диагностицира заболяването?
По-често използваните тестове са:
- Кръвни тестове за измерване нивата на натрий, калий, кортизол могат да позволят на лекарите да преценят дали има някакво нарушение във функциите на надбъбречните жлези, на което да се дължат оплакванията ви.
- Стимулационен тест с АКТХ – при този тест се измерват нивата преди и след инжектиране на адренокортикотропен хормон (АКТХ). Този хормон стимулира отделянето на кортизол в кръвта. Ако надбъбреците са увредени след стимулацията с АКТХ нивата на кортизол продъжават да бъдат ниски.
Какво е лечението?
Основният начин за лечението на болестта на Адисон е заместително с изкуствено създадени за целта хормони, които да регулират нивата на кортизол в кръвта. Най- често използваният медикамент е хидрокортизон. Други възможни медикаменти са Преднизолон и Дексаметазон.
Прочетете за:
Диагноза на болестта на Адисон
Адисонова криза
