Начало Лабораторни изследвания Хормонални изследвания Алдостерон

Алдостерон

Алдостеронът представлява стероиден хормон, който се отделя от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е минералкортикоид, който регулира водно-солевия баланс в организма, като има известен ефект и върху метаболизма на мазнините, въглехидратите и протеините.

Надбъбречните жлези са разположени върху горната предна част на двата бъбрека. Всяка жлеза се състои от две части – кортикална част (кора) и медуларна част (сърцевина). Двете части се различават съществено по вида на продуцираните хормони, както и по регулацията на секрецията им от нервната система. Надбъбречната медула е изградена от хромафинни клетки, които произвеждат катехоламините адреналин и норадреналин. Надбъбречната кора участва в синтеза на три групи хормони: глюкокортикоиди (кортизол), андрогени (тестостерон) и минералкортикоиди (алдостерон). Нейната функция се регулира от хормони, произвеждани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) и хипоталамуса, както и от ренин-ангиотензиновата система.

Алдостеронът се синтезира в тялото от кортикостерон, който е производно на холестерола. Дневно в зона гломерулоза на надбъбречната кора се продуцират от 20 до 200 микрограма алдостерон. Регулацията на алдостероновата секреция се осъществява чрез редица механизми.

Ролята на стимулиращи фактори имат:

  • ренин – ангиотензин – алдостероновата система. Ренинът е бъбречен ензим, който се секретира в отговор на промени в кръвното налягане и обема на циркулиращата кръв, както и вследствие на промни в нивата на серумните натрий и калий. Попаднал в кръвния ток, ренинът въздейства върху циркулиращ в плазмата протеин, наречен ангиотензиноген. Ангиотензиногенът се превръща последователно в ангиотензин I и ангиотензин II, като последният стимулира освобождаването на алдостерон от бъбреците. Системата ренин – ангиотензин – алдостерон съществува като плазмена и тъканно фиксирана система, локализирана в миокарда, съдовите стени, бъбреците и други органи. Благодарение на нея се поддържа постоянството на циркулиращия кръвен обем.
  • Повишаване на серумния калий
  • АКТХ (с по-слаб ефект).

Алдостероновата секреция се инхибира от:

  • Атриалния натриуретичен пептид (предсърден натриуретичен хормон).

Физиологичните ефекти на алдостерона включват:

  • Регулиране нивата на натрий и калий в кръвта
  • Регулиране на кръвното налягане и баланса на течности и електролити в кръвта (алкално-киселинното равновесие).

Алдостеронът се свързва със специфични клетъчни рецептори в дисталните тубули на бъбречните нефрони. Това стимулира отварянето на йонни канали и повишаване реабсорбцията на натрий в кръвта и екскрецията на калий с урината. Алдостеронът въздейства не само на бъбречните каналчита, но също така и на чревния епител, на слюнчените и потни жлези. Крайният ефект е свързан с понижаване концентрацията на натрий в урината, слюнката и чревния секрет, а тази на калия се увеличава (обратно на серумните концентрации).

  • Алдостеронът има хипергликемичен ефект, т.е. повишава концентрацията на глюкоза в кръвта

Показания:
Изследването на нивата на алдостерон се извършва в следните случаи:

  • За отчитане количеството на отделения от надбъбречните жлези алдостерон
  • При съмнения за тумор на надбъбречните жлези
  • За подпомагане диагностиката на причините за високо кръвно налягане или твърде ниски нива на серумен калий.

Биологичен материал: Нивата на алдостерона могат да се изследват в кръвта или в урината. Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция. При изследване на урината се взема 24- часова проба.

Лекарствена интерференция: Резултатите от изследването могат да са неточни или да се повлияят в следните случаи:

  • При прием на някои медикаменти
    – Диуретици
    – Кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни
    – Хормонални препарати – прогестерон, естрогени
    – Антихипертензивни средства – бета-блокери, спиронолактон.
  • При диета с високо или твърде ниско съдържание на натрий – това може да повлияе нивата на отделения алдостерон. Ето защо е необходимо две седмици преди провеждане на изследване да се спазва хранителен режим, приетото количество натрий е добре да бъде около 2300 мг дневно
  • Нивата на алдостерон могат да се повлияят и от положението на тялото при вземане на кръвна проба – изправено, седнало, легнало.
  • След извършване на тежка физическа дейност или преживян силен емоционален стрес
  • При бременност – нивата на алдостерон е възможно да са по-високи през третия триместър на бременността
  • С възрастта количеството на отделения от надбъбреците алдостерон намалява.

Резултати:
Референтните стойности на нивата на алдостерон в кръвта са:

  • При деца:
    легнало положение 0,08 – 0,97 nmol/L или 3 – 35 mg/dL
    седнало или изправено положение 0,14 – 2,22 nmol/L или 5 – 80 mg/dL
  • При възрастни
    легнало положение 0,08 – 0,44 nmol/L или 3 – 16 ng/dL
    седнало или изправено положение 0,19 – 0,83 nmol/L или 7 – 30 ng/dL

Референтните стойности на алдостерон в урината са: 6 – 72 nmol/L или 2 – 26 mcg

Резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Отклоненията от нормалните резултати могат да се дължат на:

  • Първичен алдостеронизъм (синдром на Conn) – установяват се високи нива алдостерон, ниски нива на ренин. Дължи се на тумор или хиперплазия на надбъбречните жлези.
  • Вторичен алдостеронизъм – установяват се високи нива на алдостерон и високи нива на ренин. Дължи се на отговор на надбъбречните жлези към някои заболявания – сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза.

Високите нива на алдостерон (хипералдостеронизъм) могат да се дължат на:

  • Тумор на надбъбречните жлези
  • Бъбречни заболявания
  • Сърдечна недостатъчност
  • Чернодробни заболявания
  • Прееклампсия – състояние, което се характеризира с хипертензия (високо кръвно налягане) и протеинурия (наличие на белтък в урината). Настъпва обикновено след дванайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане.

Ниските нива на алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да се дължат на:

  • Болест на Адисон (резултат е от хипофункция на надбъбречните жлези)
  • Бъбречни заболявания вследсвие например на диабет
  • Лечение с хепарин.