Надбъбречната жлеза е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек.
Дясната надбъбречна жлеза тежи около 4g. и има триъгълна форма, а лявата – около 5g. и има полулунна форма. На всяка жлеза се различават: основа, чрез която залягат към бъбрека – facies renalis и две повърхности – предна и задна.
Надбъбречната жлеза се състои от две части: кортикална част или кора – cortex и медуларна част или сърцевина – medulla. Отвън жлезата е обвита с капсула.
Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони:
1. Външна зона – zona glomerulosa. Състои се от клетки, които произвеждат минералкортикоиди (алдостерон). Алдостеронът регулира електролитната обмяна.
2. Средна зона – zona fasciculatа. Състои се от клетки, които произвеждат глюкокортикоиди (кортизол, кортикостерон). Те повлияват метаболизма на въглехидрати, мазнини, нуклеинови киселини, имат противовъзпалителен и хипергликемичен ефект. Секрецията на глюкокортикоиди се стимулира от адренокортикотропен хормон (АСТН), продуциран от аденохипофизата.
3. Вътрешна зона – zona reticularis. Състои се от клетки, произвеждащи полови хормони, които са аналогични на хормоните, произвеждани от половите жлези – андрогени (тестостерон), естрогени (естрадиол, естрон, естриол) и гестагени (прогестерон).
Медуларната част на надбъбречната жлеза се изгражда от хромафинни клетки. Те произвеждат катехоламини (адреналин и норадреналин).
Надбъбречната жлеза се кръвоснабдява от наколко артерии. Във вътрешността на жлезата артериалните клончета се разпадат, като дават широки капиляри – синусоиди. Кръвта от синусоидите е в тесен контакт с клетките, продуциращи хормони. Кръвта от надбъбречната жлеза се оттича по система от вътрежлезни вени. Надбъбречната жлеза е бедна на лимфни съдове. Има богата симпатикова инервация.
Прочетете за:
Хормони на надбъбречната жлеза
Болести на надбъбречните жлези
