Надбъбречните жлези са разположени върху горния полюс на бъбреците като леко наклонени встрани шапки. Всеки надбъбрек е изграден от две части: кортикална част или кора и медуларна част или сърцевина.
Кората на надбъбрека се състои от три зони. Най-външната е зона гломерулоза, където се произвеждат минералкортикоидите. Средната е зона фасцикулата, в която се синтезират глюкокортикоидите, а най-вътрешната е зона ретикуларис, в която се продуцират полови хормони.
Хормони на надбъбречната кора
Хормоните на надбъбречната кора са производни на холестерола и имат стероидна структура. От кората на надбъбречните жлези се произвеждат следните хормони:
Алдостерон
Алдостеронът е основният представител на минералкортикоидите. За 24 часа в зона гломерулоза на надбъбречната кора се произвеждат от 50 до 250 микрограма алдостерон.
Алдостеронът участва в поддържането на водно-електролитното равновесие. Той регулира нивата на натрий и калий в кръвта, баланса на течности и кръвното налягане.
Алдостеронът въздейства на бъбречните тубули, на чревния епител, на слюнчените и потните жлези. Той стимулира реабсорбцията на натрий в кръвта и екскрецията на калий. В резултат концентрацията на натрий в кръвта се повишава, а на калий се понижава, докато в урината, слюнката и чревния секрет концентрацията на натрий се понижава, а тази на калий се повишава.
При високи нива на алдостерон настъпва хипералдостеронизъм. Наблюдава се например при: синдром на Кон, при сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания, чернодробни заболявания.
При ниски нива на алдостерон настъпва хипоалдостеронизъм. Наблюдава се при: болест на Адисон, при диабет, при продължително лечение с хепарин.
Кортизол и кортикостерон
Кортизолът и кортикостеронът са глюкокортикоиди, които се продуцират от зона фасцикулата на надбъбречната кора. При стресова ситуация секрецията на кортизол се повишава, поради което той се нарича хормон на стреса.
Глюкокортикоидите повлияват редица метаболитни процеси, като имат катаболно и анаболно действие. Те стимулират глюконеогенезата, липолизата, разграждането на белтъците. Избирателно стимулират синтеза на липиди в определени области на тялото (корем, лице, врат). Кортизолът е контраинсуларен хормон и повишава нивото на глюкоза в кръвта.
Глюкокортикоидите имат противовъзпалително действие, антиалергично и имуносупресивно действие. Те оказват ефекти върху храносмилателната система, сърдечно-съдовата система, нервната система, кръвните клетки, костната тъкан, бъбречната функция.
Повишен кортизол се установява при синдром на Къшинг, болест на Къшинг, при заболявания на бъбреците, черния дроб, хипертиреоидизъм, прием на контрацептиви.
Ниски нива на кортизол се установяват при надбъбречна недостатъчност.
Полови хормони
В зона ретикуларис на надбъбречната кора се произвеждат полови хормони – дехидроепиандростерон и естрадиол. Те имат сходно действие на половите хормони, отделяни от половите жлези (яйчници и тестиси). При повишена секреция на надбъбречни полови хормони при момчетата може да настъпи преждевременен пубертет, а при момичетата вирилизъм – окосмяване от мъжки тип, хипертрофия на клитора, аменорея.
Медуларната част на надбъбречните жлези се състои от хромафинни клетки, които продуцират катехоламини – хормони, идентични с медиаторите на симпатикуса (адреналин и норадреналин).
Хормони на надбъбречната сърцевина
- Адреналин и норадреналин
Медуларните катехоламини оказват ефекти главно върху сърцето и кръвоносните съдове, кръвното налягане, гладката мускулатура, обмяната на веществата – стимулират гликогенолизата, липолизата.
Повишена секреция на хормони на надбъбречната сърцевина има при феохромоцитом – тумор на хромафинните клетки на медулата. Протича с пристъпно повишаване на кръвното налягане, като може да стигне до много високи стойности. Пристъпите се съпровождат от учестена сърдечна дейност, студена пот, главоболие.
