Тестостеронът е стероиден хормон, който се отнася към групата на половите хормони. Той изпълнява ключова роля за здравето и доброто физическо състояние както при мъжете, така и при жените. Хормонът се секретира основно от Лайдиговите клетки на тестисите при мъжете и от яйчниците при жените, но малки количества се секретират и от надбъбречните жлези. Нивата му при мъжете се променят главно с възрастта, като се наблюдава постоянно покачване до 25-годишна възраст и след това постепенно спадане. Средно мъжете произвеждат от 40 до 60 пъти повече тестостерон от жените, но жените са по-чувствителни към хормона. След менопаузата нивата на тестостерона при жените намаляват, заедно със съпътстващо спадане на либидото.
Въпреки че тестостеронът се синтезира и при двата пола, има разлики в неговата концентрация и въздействие.
- В организма на мъжа хормонът подпомага изграждането на първичните (тестиси, простата, пенис) и вторичните полови белези (характерно ромбовидно окосмяване на половите органи, нарастване на мускулната маса), възмъжаване на гласа, половото развитие и поведение, стимулира производството на сперматозоиди.
- При жените тестостеронът е необходим за поддържане на сексуалните функции, силата и масата на мускулатурата.
Физиологични ефекти на тестостерон в организма:
- Регулира сексуалната активност и плодовитостта
- Повишава либидото
- Стимулира растежа на костите и увеличаването на мускулната маса
- Предпазва от остеопороза
- Спомага за увеличаване на енергията
- Стимулира отделянето на феромони
- Има отношение към засилване на агресивното поведение
- Стимулира мастните жлези по кожата
- Понижава болевата чувствителност
- Намалява нивата на холестерина
- Стимулира анаболните процеси като повишава синтеза на протеини
- Спомага за увеличеното производство на еритроцити.
Контролът върху тестостероновата секреция се осъществява по следния начин: Хипоталамусът секретира гонадотропин – освобождаващ хормон, който се свързва с гонадотрофните клетки в предния дял на хипофизата. Като резултат се стимулира освобождаването на лутеинизиращ хормон, който от своя страна стимулира секрецията в половите жлези на стероидните хормони тестостерон, естроген и прогестерон.
След отделянето си част от тестостерона (около 90%) се свързва със специфичен глобулин и по този начин се транспортира в кръвта. Тази свързана фракция е неактивна. Останалите 10% от секретирания тестостерон са в свободна форма. Тази част упражнява биологичния си ефект като се свързва с рецептори в клетките и активира определени клетъчни реакции в ядрото.
На принципа на отрицателната обратна връзка при повишаване на нивата на тестостерона се потиска секрецията на гонадотропин – освобождаващ хормон от хипоталамуса.
Показания:
Изследването на нивата на тестостерон се препоръчва в следните случаи:
- Нарушена сперматогенеза
- Еректилна дисфункция при мъжете
- Липса на овулация при жените, нарушен менструален цикъл, увеличено окосмяване, характерни мъжки черти на лицето
- При съмнение за ендокринно заболяване, свързано с половите жлези
- Алопеция (опадане на косата) с неизяснена етиология
Биологичен материал: Нивата на тестостерон се изследват чрез кръвна проба, взета чрез венепункция на радиалната вена на ръката.
Резултати:
Референтните стойности на нивата на тестостерон са:
- При мъже
тестостерон – 10,4 – 41,6 nmol/l
свободен тестостерон – 52 – 156 pmol/l - При жени
тестостерон – 0,7 – 2,6 nmol/l
свободен тестостерон – 3,5 – 10,4 nmol/l
Резултатите могат да варират между различните лаборатории.
Високите нива на тестостерон в организма са свързани с:
- Риск от развитие на тумори на бъбреците или черния дроб
- Нарушаване на сърдечния ритъм
- Повишена склонност към образуване на тромби
- Опасност от развитие на психични заболявания
- Нарушаване на сперматогенезата
- При жените водят до увеличаване на окосмяването (хирзутизъм), поява на мъжки черти на лицето, смутена менструация, синдром на яйчникова поликистоза
- При деца високите нива на тестостерон могат да доведат до развитие на ранен пубертет.
Ниските нива на тестостерон предизвикват:
- Намаляване на либидото
- Еректилна дисфункция
- Намаляване на костната плътност и повишен риск от остеопороза
- Понижаване на мускулния тонус
- Атеросклероза
- Увеличаване на мастите в кръвта
- Нарушена концентрация и влошаване на паметовите способности.
Автор: д-р Д. Илев
