В първата част на статията разгледахме основните представители на хинолоните, а сега ще се спрем на техните ефекти и показания за приложение.
Механизъм на действие на хинолоните
Флуорохинолоните инхибират топоизомераза II (ДНК гираза) и топоизомераза IV, като по този начин блокират репликацията на бактериалната ДНК. При Грам-положителните микроорганизми таргет е топоизомераза II, а при Грам-отрицателните в по-голяма степен участва топоизомераза IV.
Фармакологични ефекти на флуорохинолоните
Основните фармакологични ефекти са:
- осъществяват бактерициден ефект чрез потискане на ДНК репликацията и транскрипцията
- имат бактерицидно действие срещу Грам-отрицателни аероби – Ешерихия коли, Ентеробактер, Кампилобактер, Шигела, Салмонела.
- по-новите хинолони имат добра активност срещу Грам-положителни коки – някои стафилококи, пневмококи.
- някои вътреклетъчни бактерии се инхибират от флуорохинолони (напр. Хламидия, Микоплазма, Легионела и др.)
- моксифлоксацинът има умерена активност срещу анаеробни бактерии.
Показания за приложение на хинолони
Флуорохинолоните се използват за лечение на:
- инфекции на пикочните пътища
- простатити
- полово-предавани инфекции – гонококов уретрит, хламидиен уретрит, възпалителни заболявания на малкия таз
- гастроинтестинални и абдоминални инфекции – бактериални гастроентерити, диария, инфекция на жлъчните пътища
- респираторни инфекции – остър синузит, изострен хроничен бронхит, пневмонии, белодробна туберкулоза
- костни и ставни инфекции – остеомиелит
- кожни инфекции.
Нежелани лекарствени реакции
Хинолоните са относително безопасни и не водят до тежки странични ефекти. Най-често се наблюдават:
- гастроинтестинални нарушения – гадене, повръщане, диария, коремни болки
- от страна на ЦНС – главоболие, замайване, световъртеж, нарушение на съня, нарушена концентрация на вниманието, рядко възбуда, гърчове
- алергични реакции – зачервяване, сърбеж, обрив
- артралгия, миалгия, тендинит
- тромбоцитопения, левкопения, хемолитична анемия.
Противопоказания за приложение на хинолони
Хинолоните не се прилагат при:
- пациенти под 18 годишна възраст – има риск от увреждане на растящия хрущял и артропатия
- пациенти с епилепсия – флуорохинолоните инхибират свързването на ГАМК с нейните рецептори в главния мозък и повишават склонността към конвулсии
- пациенти с удължен QT интервал
- тежка бъбречна недостатъчност
- свръхчувствителност към хинолони.
Избягва се употребата на хинолони при бременни жени и кърмачки.
При пациенти в напреднала възраст прилагането на хинолони крие риск от поява на тендинити и руптури на сухожилия.
Лекарствени взаимодействия
- употребата на хинолони и антиаритмични средства (амиодарон, прокаинамид) увеличава риска от ритъмни нарушения
- при едновременна употреба на хинолони и кортикостероиди се увеличава риска от тендинити и руптури на сухожилия.
- хинолоните инхибират ензими, участващи в метаболизма на теофилина и повишават серумната му концентрация. При едновременно приложение с теофилинов препарат дозата му трябва да се намали.
- хинолоните повишават плазмената концентрация на дигоксина, кофеина, варфарина, циклоспорина.
- чревната резорбция на хинолоните намалява при едновременно орално приложение с препарати, съдържащи магнезиеви, алуминиеви или калциеви йони.
Прочетете за:
Хинолони – видове, класификация
