Марбургската вирусна болест, известна преди като Марбургска хеморагична треска, е тежко често фатално заболяване при хората. Протича с висока температура, стомашно-чревни прояви, обрив и кръвоизливи. Смъртността варира от 23% до 90%.
Спорадични огнища се появяват предимно в Африка на юг от Сахара, в страни като Уганда, Ангола, Конго, Кения, Зимбабве и др.
Кой е причинителят на болестта и как става заразяването?
Причинител е вирусът Марбург, който принадлежи към семейство Filoviridae, което включва и вируса Ебола.
Плодоядните прилепи (Rousettus aegyptiacus) са естествени гостоприемници на вируса Марбург. Те пренасят вируса, без да проявяват симптоми. Зелените африкански маймуни също може да имат роля за разпространението на вируса.
Човек се заразява чрез директен контакт с телесни течности, тъкани или екскременти на заразени прилепи или примати. Предаването от човек на човек става при контакт с кръв, урина, храчки, слюнка, изпражнения, сперма, пот и други телесни течности на заразен човек. Замърсените повърхности и предмети (напр. спално бельо, дрехи) спомагат за предаването на вируса.
Хората са заразни след появата на симптоми и докато кръвта им съдържа вируса.
Повишен риск от заразяване има при: здравни работници, при работещи в погребални агенции, които имат директен контакт с починал болен, при хора които влизат в контакт с местообитания на прилепи, особено пещери или мини, при хора посещаващи ендемични райони.
Какви промени настъпват в организма?
Марбург вирусите навлизат в тялото през наранявания по кожата и контакт с лигавиците на горните дихателни пътища, храносмилателния тракт и гениталиите. Черният дроб, лимфните възли и далакът са основните прицелни органи, въпреки че вирусът бързо се разпространява и в други тъкани.
Марбург вирусите заразяват клетките на имунната система, потискат имунната защита и позволяват на вируса да се репликира безконтролно. Инфектираните имунни клетки освобождават прекомерни количества провъзпалителни цитокини (напр. TNF-α, IL-6), което води до системно възпаление и многоорганно увреждане.
Възникват кръвоизливи поради:
- силно понижени тромбоцити
- понижени фактори на кръвосъсирването, които се произвеждат в черния дорб
- увреждане на кръвоносните съдове.
Вирусът Марбург причинява полиорганна недостатъчност – увреждане на черния дроб, надбъбречните жлези, бъбреците, нервната система, сърдечно-съдовата система.
Какви са симптомите на Марбургска вирусна болест?
Инкубационният период (интервалът от заразяването до появата на симптоми) варира от 2 до 21 дни.
Заболяването започва остро с втрисане, висока температура (39-40 ºС), силно главоболие, мускулни болки и тежко общо състояние. Конюнктивите, лицето и гърлото са зачервени.
Към 3-4-ия ден се появяват болки в корема, гадене, повръщане, диария с примеси на кръв, тежка дехидратация до хиповолемичен шок и остра бъбречна недостатъчност.
На 5-7-ия ден се появява, главно по трупа, макуло-папулозен обрив. По мекото небце може да има малки мехурчета, които се превръщат в язвички.
Към 5-ия ден се развива хеморагична диатеза. Може да се появят: петехии и кръвонасядания по кожата и видимите лигавици, кръвоизлив в окото, кървене от носа, венците, повръщане на кръв, кръв в изпражненията, кръвоизлив в матката.
Черният дроб е увеличен, развива се хепатит, може да има жълтениза, повишени аминотрансферази.
При тежки форми има прояви от страна на нервната система – изтръпвания, тремор, гърчове, психози.
Температурата се задържа висока не по-малко от 10 дни. Заболяването продължава не по-малко от две седмици.
При тежки форми смърт настъпва към 8-ия ден поради остра сърдечна недостатъчност, хеморагичен шок, остра бъбречна недостатъчност, остър мозъчен и белодробен оток.
При оцелелите възстановяването е бавно (3-4 седмици) и може да включва дългосрочни симптоми като умора, главоболие, възпаление на черния дроб и психосоциални проблеми.
Понякога се съобщава за орхит (възпаление на единия или двата тестиса) в късната фаза на заболяването.
Как се поставя диагнозата?
Може да бъде трудно клинично да се разграничи MVD от други инфекциозни заболявания като коремен тиф, малария, септицемия и други вирусни хеморагични трески – Ебола, Ласса, жълта треска и др.
Потвърждението, че симптомите са причинени от инфекция с вируса на Марбург, се прави с помощта на следните диагностични методи:
- ензимно-свързан имуносорбентен анализ за антитела (ELISA)
- полимеразна верижна реакция с обратна транскриптаза (RT-PCR).
- изолиране на вируса чрез клетъчна култура в специализирани лаборатории поради висок риск от биологична опасност.
Лечение на Марбургска вирусна болест
Болните задължително се хоспитализират и се изолират, като се спазва режим като про особено опасни инфекции.
Няма специфично антивирусно лечение. Поддържащото лечение включва:
- рехидратация чрез перорални или интравенозни течности
- коригиране на електролитните нарушения
- кръвопреливане и кислородна терапия
- лечение на вторични инфекции.
Понастоящем няма одобрена ваксина за Марбургската вирусна болест.
Прочетете за:
Марбург вирус – как става заразяването?
Вирусни хеморагични трески
