Марбург вирусът (Marburg virus) е много опасен вирус, който причинява Марбургската вирусна болест. Подобно на Ебола, вирусът Марбург може да доведе до вътрешни кръвоизливи, органна недостатъчност и висока смъртност.
Идентифициран е за първи път през 1967 г. в Марбург и Франкфурт, Германия, и в Белград, Сърбия сред лабораторни работници. Те са произвеждали полиомиелитна ваксина, използвайки култури от бъбречни клетки, получени от африкански маймуни, внесени от Уганда. Вирусът е кръстен на град Марбург, където са заболели повече от 30 души и са починали 7. Оттогава са регистрирани множество огнища в Субсахарска Африка, които потвърждават смъртоносния потенциал на вируса.
Какво представлява Марбург вируса?
Вирусът Марбург принадлежи към семейство Filoviridae. То се състои от шест рода, включително Ebolavirus и Marburgvirus, които са сред най-вирулентните патогени при хората.
Филовирусите са едноверижни РНК вируси. Името им произлиза от латинското „filum“, което означава „подобен на нишка“, въз основа на нишковидната структура на вириона.
Марбург вирусът има характерна нишковидна форма (разклонена или U-образна), диаметър около 80 nm и дължини от 600 до 1400 nm. Вирусните частици съдържат едноверижен РНК геном с дължина около 19 kb. Геномът кодира седем структурни протеина, един от които е гликопротеин, повърхностен протеин, който играе основна роля в проникването на вируса в клетките гостоприемници.
Родът Marburgvirus има два вида:
- Марбург вирус (MARV)
Първо е идентифициран през 1967 г. в Марбург, Германия. Вирусът се среща в страни като Уганда, Конго, Ангола, Кения.
- Равн вирус (RAVV)
Вирусът Равн (първоначално е считан за идентичен с вируса на Марбург) е описан за първи път през 1987 г. в Кения. Носи името на 15-годишно датско момче, което се разболява и умира от него. Вирусът се свързва с огнища в Централна Африка, включително Уганда и Конго.
Ключовите разлики между MARV и RAVV са главно генетични, но те имат сходна епидемиология, начини на предаване и причиняват неразличими заболявания при хората. Диагнозата се основава на молекулярни методи като PCR.
Резервоар и източник на зараза
Естествен резервоар на вируса на Марбург са главно плодоядни прилепи и някои маймуни.
Плодови прилепи
Основните естествени резервоари на Marburgvirus са плодоядните прилепи, особено от вида Rousettus aegyptiacus. Тези прилепи се срещат в Африка. Те са безсимптомни носители на Marburg вируса. Разпространението на вируса става чрез слюнката на прилепа, урината, изпражненията или други телесни течности. Предаването на хора или примати може да стане чрез контакт с тези течности.
Примати
Счита се, че африканските зелени маймуни и други примати не са естествен резервоар на болестта, но имат роля в предаването на вируса Марбург. Тези примати могат да се заразят, когато влязат в контакт с трупове на прилепи или фекалии на заразени прилепи. Веднъж заразени, приматите могат да станат симптоматични и да предадат вируса на хората чрез директен контакт с телесни течности (като кръв или слюнка).
Други животни
Други животни (диви месоядни животни, гризачи) могат да се заразят в огнища, но не се считат за първични резервоари. Те обаче могат да играят роля във веригата на предаване, като действат като междинни гостоприемници.
Как става заразяването с Марбург вирус?
Предаването на вируса Марбург става предимно по следните пътища:
- директен контакт със заразени животни
Вирусът Марбург се пренася основно от плодоядните прилепи (по-специално Rousettus aegyptiacus), които се срещат в части от Африка. Човек може да бъде заразен при пряк контакт със слюнка, урина, изпражнения или тъкани на прилепи или други заразени животни, например маймуни.
- предаване от човек на човек
Вирусът може да се разпространява между хората чрез директен контакт със заразени телесни течности, включително кръв, храчки, урина, сперма, слюнка и други секрети. Това се случва по време на острата фаза на заболяването.
Вирусът може да се предава и чрез замърсени предмети, например замърсено облекло, спално бельо или медицинско оборудване, използвано върху заразен човек.
- предаване по полов път
Вирусът Марбург се открива в спермата. Има съобщения за предаване и чрез сексуален контакт.
- въздушно-капков път (малко вероятен път на предаване)
Въпреки че вирусът на Марбург се предава предимно чрез директен контакт с телесни течности, има известна вероятност за предаване чрез аерозоли (напр. капчици) във високорискови среди, като например болници.
Прочетете за:
Марбургска вирусна болест – симптоми
Вирусни хеморагични трески
