Начало / Актуални теми / Ванкомицин (Vancomycin) – мощен антибиотик

Ванкомицин (Vancomycin) – мощен антибиотик

ян. 20, 2025

ванкомицин

Ванкомицин (Vancomycin) е гликопептиден антибиотик, който се използва за лечение на тежки бактериални инфекции, причинени от грам-положителни микроорганизми. Често се запазва за случаи, когато други антибиотици са неефективни или неподходящи.

Механизъм на действие на ванкомицин

Ванкомицинът инхибира синтеза на клетъчната стена на микроорганизмите, което води до смърт на бактериална клетка (има бактерицидно действие). В допълнение, той променя пропускливостта на бактериалната клетъчна мембрана и синтеза на РНК.

Vancomycin е активен е срещу Грам-положителни микроорганизми – стафилококи (включително метицилин-резистентен стафилококус ауреус – MRSA), стрептококи, ентерококи и Clostridium difficile.

Фармакокинетика

Ванкомицинът има много слаба чревна резорбция. Прилага се парентерално (интравенозно). Перорално се използва само за лечение на псевдомембранозен колит, свързан с приема на антибиотици.

Има широко разпределение в тъканите и телесните течности (с изключение на ликовра). Свързва се с плазмените протеини от 10 до 50 %.

Почти 75-80% от лекарството се екскретира непроменено в урината 24 часа след приложението му. Плазменият му полуживот при възрастни е приблизително 6 часа (варира от 5 до 11 часа), като при болни с нарушена бъбречна функция се удължава значително (6-10 дни).

Показания за приложение на ванкомицин

Ванкомицин се прилага главно за лечение на тежки стафилококови инфекции (включително причинени от метицилин-резистентни стафилококи) и стрептококови инфекции (включително ентерококови), например:

  • пневмония, емпием на белия дроб
  • ендокардит
  • остеомиелит
  • инфекции на кожата и меките тъкани
  • септикемия.

Приложен перорално, ванкомицинът е показан за лечение на псевдомембранозен колит, причинен от Clostridium difficile.

Използва се и при лица, които са свръхчувствителни към бета-лактамни антибиотици.

Начин на приложение

Лечението с Vancomycin се провежда в болнично заведение. Прилага се чрез интравенозна инфузия в продължение на поне 60 минути. Въвежда се на всеки 8 или 12 часа, като дозата се определя спрямо телесното тегло и се коригира в зависимост от бъбречната функция. Максималната дневна доза не надвишава 2g.

За лечение на псевдомембранозен колит се прилага като разтвор за перорална употреба.

Нежелани реакции

Чести нежелани реакции, свързани с ванкомицин, са флебит, алергичен обрив, гадене, хипотония, коремна болка, хипокалиемия.

При бързо венозно въвеждане е възможно да се наблюдава „синдром на червения човек“ (еритродермия) поради предизвикваното от антибиотика директно освобождаване на хистамин от мастоцитите. Симптомите включват сърбеж и зачервяване по лицето, шията и горната част на торса. Настъпва хипотония, задух, хрипове, болка в мускулите на гърба и гърдите.

Реакцията зависи както от концентрацията, така и от скоростта на приложение на ванкомицин. Най-тежките форми се срещат при деца и пациенти под 40 години.

Тежки странични ефекти на ванкомицин

  • увреждане на бъбреците (нефротоксичност)

Vancomycin може да доведе до остро увреждане на бъбреците и бъбречна недостатъчност поради тубулоинтерстициален нефрит или остро тубулно увреждане.

Рискът от нефротоксичност е по-висок при продължителна експозиция, повишени серумни нива на ванкомицин, едновременно приложение с други нефротоксични лекарства, съществуващо бъбречно увреждане, възраст над 65 години.

  • ототоксичност

Преходна или постоянна загуба на слуха се наблюдава при пациенти, лекувани с ванкомицин. Съобщава се също за потенциално свързани неблагоприятни ефекти като световъртеж, замайване и шум в ушите. Най-често ототоксичността се свързва с високи дози или продължително лечение с vancomycin. Често състоянието е обратимо, ако се открие рано.

  • тежки дерматологични реакции

Синдром на свръхчувствителност към лекарства (DRESS синдром), токсична епидермална некролиза, синдром на Stevens-Johnson, остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP) и линейна IgA булозна дерматоза (LABD) могат да възникнат по време на терапия с ванкомицин.

  • неутропения

Неутропения (понижени неутрофили), често настъпва една седмица или повече след началото на интравенозната терапия с ванкомицин. Тази неутропения обаче изглежда бързо обратима, когато лечението с антибиотика се преустанови. Освен това се съобщава и за тромбоцитопения.

Прочетете за:
Гликопептиди – видове, приложение