Варицела зостер вирус (Varicella zoster virus, VZV) причинява заболяванията варицела и херпес зостер. Той принадлежи към род Varicellovirus, подсемейство Alphaherpesviridae на семейство Herpesviridae. Нарича се още Човешки херпесен вирус 3 (Human Herpes Virus 3).
Варицела се развива при първична инфекция с Варицела зостер вирус в детска възраст. Заболяването херпес зостер възниква вследствие на активиране на латентна инфекция с Varicella zoster virus у лица, които са преболедували от варицела.
Характеристики на Варицела зостер вирус
Морфология
Варицела зостер вирусът представлява ДНК вирус. Състои се от следните структури:
- нуклеоид – това е централната част на вириона. Тук се разполага двойноверижната ДНК.
- капсид – белтъчна обвивка, съставена от 162 капсомера. Има кубичен тип симетрия и икосаедрична форма.
- тегумент – състои се от белтъци, които разделят капсида от външната обвивка
- външна обвивка – трислойна или петслойна мембрана, изградена от липиди и гликопротеини. По повърхността й симетрично са разположени шипчета.
Размножаване
Херпесните вируси проникват през лигавицата или кожата и достигат до ядрото на засегнатата клетка. Следва процес на размножаване – синтез на белтъци и репликация на вирусната ДНК. Херпесните вируси напускат поразените клетките и достигат до регионалните лимфни възли. 4 до 6 дни след заразяването, вирусът навлиза в кръвообращението (първична виремия) и достига до много органи. След 10 дни настъпва нов пристъп на виремия, при което вирусът навлиза в кожата. По това време се появява характерния обрив. Произвеждат се IgA, IgM и IgG антитела, но IgG антителата осигуряват доживотен имунитет.
След първичната инфекция вирусът на варицела зостер се локализира в спиналните ганглии, където остава в латентно състояние и може да се реактивира по-късно, за да предизвика херпес зостер.
Резистентност
Вирусът на варицела зостер е неустойчив, загива лесно дори при стайна температура. Съхранява се добре само при минус 70 ºС, при наличие на белтък. Дезинфекционните средства го унищожават бързо.
Антигенна структура
Антигенната структура на вируса все още не е добре изучена. Вирусните щамове, изолирани от болни с варицела и херпес зостер, са имунологично неразличими и имат еднакви антигени.
Клинична картина
Варицелата е детска инфекция. Източник на зараза е болният човек в последните дни на инкубационния период и в периода на обрива. Източник на заразата може да бъде и болният от херпес зостер. Заразяването става основно по въздушно-капков път, но може да стане и чрез контакт.
Инкубационният период е 10-21 дни. Заболяването започва с повишаване на температурата, респираторни прояви и отпадналост. След този продромален период от 1-2 дне се развива характерен обрив по кожата. Той преминава в няколко стадия – появяват се петна, които се превръщат във възелчета, а те в мехурчета (везикули). Мехурчетата са с големина 3-4 mm и са изпълнени с бистра течност. Те се пукат, а течността засъхва и се образуват корички (крусти). Развитието на обрива продължава от 2 до 4 дни. Най-изразен е по туловището и по-слабо по шията, лицето и крайниците.
Варицелата има доброкачествено протичане и обикновено към петия ден настъпва оздравяване. Преболедувалите придобиват траен доживотен имунитет. В кръвта се доказват комплементсвързващи, вируснеутрализиращи и преципитиращи антитела. Повторно заболяване от варицела е рядко.
Херпес зостер засяга предимно възрастни хора, които са преболедували от варицела. Вирусът на варицела зостер остава в латентно състояние в нервните ганглии. Редица провокиращи фактори, като травма, стрес, злокачествен тумор, лечение с имуносупресори могат да активират вируса и да се развие ендогенна реинфекция. Херпес зосте може да възникне и като екзогенна инфекция при контакт с болни от варицела. Вирусът се разпространява по периферните сетивни нерви.
Първите симптоми са повишаване на температурата и поява на мехурчета по хода най-често на междуребрените нерви. Болните се оплакват от сърбеж и силни неврологични болки.
В много редки случаи се наблюдава повторно заболяване.
Диагноза
Наличието на вирусните частици във везикулозната течност може да се докаже елекронномикроскопски. Прилага се и прекият имунофлуоресцентен метод на Кунс.
Полимеразната верижна реакция (PCR) е най-чувствителния метод за откриване на варицела зостер вируса в кожния обрив.
Серологичнте методи (ELISA) доказват нарастването на титъра на антителата срещу варицела зостер вируса в кръвната проба.
Изолиране на вируса
Изолирането на вируса става единствено чрез заразяване на клетъчни култури от човешки и маймунски тъкани.
Специфична профилактика
За предпазване от варицела съществува жива, атенюирана ваксина – Варивакс. Прилага се на деца над 12-месечна възраст, както и на възрастни, които не са боледували от варицела.
За профилактика на херпес зостер също има разработена жива ваксина.
Прочетете за:
Ваксина срещу варицела
Варицела (лещенка)
