Начало Анатомия Кръв и кръвотворни органи Слезка

Слезка

Слезката е най-големият лимфоиден орган. Тя произвежда лимфоцити и играе роля в изработване на имунитета. Слезката е и орган на кръвоносната система. В нея може да се задържи значително количество кръв, което при нужда се освобождава и се включва в кръвообращението – играе роля на кръвно депо. Изпълнява и функция на филтър – чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити и фрагменти от еритроцити се улавят oт фагоцитиращите й клетки. Всички функции на слезката се осъществяват и от други органи, поради което слезката не е жизнено важен орган – след оперативното й отстраняване индивидът продължава да живее.

Слезката има форма на кафеено зърно. Притежава една изпъкнала повърхност – facies diaphragmatica, и една вдлъбната повърхност – facies visceralis. Има два ръба: горен – margo superior, който е назъбен и се опипва при увеличение на органа, и долен ръб – margo inferior, който е заоблен. В средата на вдлъбнатата повърхност се намира надлъжна бразда – hilus lienis. През това място в слезката влизат артерии и нерви, а излизат венозни и лимфни съдове.

Слезката се разполага в лявото подребрие. С диафрагмалната си повърхност заляга върху долната повърхност на диафрагмата, а с висцералната си повърхност влиза в контакт с редица органи – дъното на стомаха, лявата извивка на ободното черво, опашката на задстомашната жлеза и горния полюс на левия бъбрек.

Слезката притежава серозна обвивка – tunica serosa, която сраства с външната й повърхност. От хилуса серозната ципа се прехвърля към стомаха, като образува lig. gastrolienale, а също и към диафрагмата, образувайки lig. phrenicolienale.

Отвън слезката е ограничена от плътна съединителнотъканна обвивка – tunica fibrosa. От нея във вътрешността на органа проникват съединителнотъканни гредички – trabeculae lienis, които образуват фиброзния скелет на слезката. Пространствата между фиброзния скелет са изпълнени с мека материя, наречена слезкова пулпа – pulpa lienis. Тя бива бяла и червена.

Бялата пулпа се състои от Малпигиеви телца. По своето устройство те приличат на лимфните фоликули в кортекса на лимфните възли. Съдържат:
1. герминативен център;
2. периартериална зона – отговаря на преходната зона на лимфния възел. Има Т-лимфоцити;
3. мантийна зона обкръжава периартериалната зона и съдържа малки В-лимфоцити и отчасти Т-лимфоцити;
4. маргинална зона – представлява преход между бялата и червената пулпа. Има Т- и В-лимфоцити, отделена е с маргинални синусоидни съдове.

Кръвта в слезката се  внася от a. lienalis. Още в хилуса тя се разделя на клонове, които вървят в гредичките – трабекуларни артерии. След кратък ход напускат гредичките и навлизат в пулпата – наричат се централни артерии. Преминават през Малпигиевите телца, където се разполагат ексцентрично и отделят капиляри за лимфоидната им тъкан. Клоновете на централните артерии навлизат в червената пулпа и се разделят на голям брой прави клонове, които наподобяват метла – наричат се penicillin.

Червената пулпа се състои от ретикуларна съединителна тъкан, която изгражда стромата, от свободни кръвни клетки, плазмоцити и венозни синуси. Последните представляват разширени съдови пространства. Приемат кръв от артериалните капиляри и се оттичат в съберателните венули. Стената на венозния синус се състои от тънки дълги клетки със силно изразена фагоцитарна активност. От външната им страна се разполагат ретикуларни влакна, които се продължават в ретикуларния синцитиум на околната пулпа. Количеството кръв в синусите се регулира от аферентни сфинктери в артериалните капиляри и еферентни сфинктери, разположени при изхода на синусите.

Задържаните в синусите и преминалите през техните стени чужди тела, микроорганизми, еритроцити и др. се предоставят на ретикуло-ендотелните елементи на слезката – клетките на стените на венозните синуси и ретикуларните клетки в пулпните повлекла.

Венозната кръв от синусите се събира в събирателни венули. Венозните съдове на пулпата се вливат в трабекуларните вени, които по гредичките достигат до хилуса. От него излизат голям брой отделни вени – rami lienalis, които се обединяват във v. lienalis. Слезката има и лимфни съдове, които са само еферентни. Разполагат се във фиброзната обвивка и в гредичките.

Прочетете за:
Болести на далака (слезката)
Спленомегалия (увеличена слезка)