Меню

Стомах

Стомахът, представлява торбовидно разширение на храносмилателния тракт, в което храната се задържа, подлага се на действието на стомашния сок и преминава във вид на каша към тънкото черво.

Формата на стомаха варира, но най-често е крушовидна. Вместимостта му е 1-2л. Стомахът е приплеснат и се различават две стени: предна и задна. Двете стени преминават една в друга по двата ръба, които са закривени и се наричат кривини: малка и голяма кривина. Мястото, където хранопроводът се отваря в стомаха, се нарича кардиа (cardia). На срещуположния край на стомаха, на границата с дванадесетопръстника, се намира неговия изход, наречен пилор (pylorus). Частта пред пилора се дели на една по-разширена, наречена antrum pyloricum и една по-тясна част, завършваща при самия пилор – cnalis pyloricus.

Дъно (fundus), се нарича сляпото издуване, което се намира над нивото на входа. Разположената под това ниво средна част на стомаха се нари­ча тяло (corpus).

Стомахът се разполага в най-горната част на коремната кухина, непосредствено под левия купол на диафрагмата. Входът на стомаха се намира вляво от Х и ХI гръден прешлен, а неговият изход (пилорът) надясно от ХII гръден или I поясен прешлен.

Стената  на стомаха е изградена от три основни слоя (обвивки):

А.  Лигавица (tunica mucosa) –  нагъната e и образува лигавични гънки (plicae gastricae). В областта на двете кривини те са надлъжно разположени. Освен гънки лигавицата образува и малки възвишения – areae gastricae (с диаметър 1-5mm). На тяхната повърхност се намират малки ямички ( foveolae gastricae), в които се отварят стомашни жлези.
Лигавицата на стомаха е покрита с еднослоен цилиндричен епител. Образувания на лигавичния епител са стомашните жлези, които се разполагат в lamina propria. Последната е изградена от съединителнотъканни влакна, инфилтрирани с лимфоцити. Мускулната пластинка на лигавицата – muscularis mucose, е съставена от надлъжни и циркулярни мускулни влакна.

Жлезите на стомаха биват три вида:
1. Собствени стомашни жлези – разполагат се в областта на дъното и тялото на стомаха. Съдържат четири вида клетки: главни, пристенни, слузни и аргентофилни.
–  Главните клетки отделят пепсиноген, който под влияние на солната киселина се привръща в пепсин. Те отдилят в ранна детска възраст химозин, който предизвиква смилане на млякото. Счита се, че те отделят и интринзик фактор, който е необходим за абсорбцията на витамин В12.   –  Пристенните клетки отделят в стомашния сок хлориди, хлорни йони, които се свързват с водородни йони и образуват солна киселина.
–  Слузните клетки отделят слуз.
–  Aргентофилните  – серотонин и ендорфин.

2. Кардиачни жлези – срещат се в кардията на стомаха. Произвеждат слузен секрет.

3. Пилорни жлези – срещат се в областта на пилора. Съдържат слузни клетки, а също и аргентофилни клетки, продуциращи соматостатин и гастрин.

Стомашният сок се състои от: солна киселина, слуз, пепсин, интринзик фактор, погълната слюнка и обратно навлизащ дуоденален сок. Лигавицата се свързва с мускулатурата чрез подлигавичен слой – tela submucosa. Той се състои от съединителна тъкан, чрез която лигавицата се закрепва към мускулната обвивка. Този слой съдържа кръвоносни и лимфни съдове.

Б.   Мускулната обвивка на стомашната стена –  tunica muscularis,  e изградена от гладка мускулна тъкан, разположена в три слоя. Най-отвътре се намира кос слой. Средният мускулен слой е най-добре развит, мускулните влакна имат циркулярен ход. На границата между пилора и дванадесетопръстника той задебелява и формира мускулен пръстен – m. sphincter pylori, който регулира преминаването на храната от стомаха в дванадесетопръстника. Външният мускулен слой се състои от надлъжно разположени мускулни влакна и е слабо развит.

В.   Външната обвивка на стомаха – tunica serosa, предсавлява част от серозната ципа на коремната кухина, наречена перитонеум. Чрез тънка съединителнотъканна подложка- tela subserosa, серозната ципа се закрепва за мускулната стена на стомаха.
Свързването на стомаха със съседните органи става чрез дубликатури на перитонеума: чрез ligamentum hepatogastricum се свързва с черния дроб, чрез lig. gastrophrenicum с диафрагмата, чрез  lig. gastrolienale със слезката, а чрез lig. gastrocolicum с напречното дебело черво.

Кръвоснабдяването на стомаха се осъществява от : aa. gastrica sinistra et dextra, gastroepiploica dextra et sinistra.  Венозната кръв от стомашната стена се оттича в системата на v. portae, но  съществуват връзки и със системите на горната и долната куха вена. Лимфата от стомаха се оттича в различни посоки. Инервацията на стомаха се осъществява от симпатикови и парасимпатикови нерви – n. sympaticus и n.vagus.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!