Инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Епщайн-Бар (EBV). Нарича се още жлезиста треска или „болест на целувката“. Протича с фебрилитет, ангина, увеличени лимфни възли и характерни промени в кръвната картина. Заразяването става по въздушно-капков път чрез инфектирана слюнка. Най-често боледуват юноши и млади хора.

Какви са симптомите при инфекциозна мононуклеоза?

В повечето случаи инфекциозната мононуклеоза протича безсимптомно или сравнително леко. При пациенти с отслабен имунитет обаче заболяването може да протече по-тежко.

Инкубационният период варира от 2 до 5 седмици. Първите симптоми на болестта са отпадналост, обща слабост, раздразнителност, безапетитие, болки в гърлото. След това се появяват характерните симптоми:

  • фебрилитет – температурата се повишава до 38 – 40 °С. Задържа се висока продължително време – от 10 дни до няколко седмици. Децата са вяли, може да имат главоболие, повръщане.
  • увеличени лимфни възли – увеличават се шийните лимфни възли, тилните и подчелюстните, а след това и лимфните възли по цялото тяло – аксиларните, ингвиналните и др.
  • фарингит, ангина – сливиците са значително увеличени, покрити с мръсно-сив налеп – т.нар. псевдомембранозна ангина. Налице са болки в гърлото, особено при преглъщане.
  • аденоиден фациес – лицето е леко подпухнало и бледо с отоци около очите. Говорът е носов, гъгнив. Дишането през носа е затруднено.
  • увеличен черен дроб и слезка (хепатоспленомегалия) – няколко дни след първите прояви се увеличава черният дроб поради развитието на хепатит. Може да има жълтеница, тежест и болка в дясното подребрие. При 50-60 % от пациентите се увеличава и слезката (спленомегалия). Проявява се с болка в лявото подребрие.
  • обрив – при около 10 % от болните се наблюдава обрив, който може да бъде макулопапулозен, уртикариален, петехиален. Ако болни от инфекциозна мононуклеоза приемат Ампицилин се появява обрив в 90 % от случаите – т. нар. „ампицилиново морбили“.

От лабораторните изследвания се установяват повишени левкоцити, като броят на лимфоцитите може да достигне над 50 % от всички левкоцити. Характерни за болестта са атипичните лимфоцити. Тромбоцитите са леко понижени, серумните трансаминази и алкалната фосфатаза може да са повишени 2-3 пъти.

Инфекциозната мононуклеоза има продължителен ход. В повечето случаи симптомите преминават за 3 до 6 седмици. При някои пациенти обаче е възможно месеци наред да има субфебрилна температура, лесна умора, увеличени лимфни възли, хепатоспленомегалия.

Какви форми на мононуклеоза има?

В зависимост от тежестта на протичане се различават лека, средна и тежка форма. Обикновено мононуклеозата протича остро, но рядко се наблюдават и хронични форми.

Понякога инфекциозната мононуклеоза може да протече с доминирането само на един клиничен симптом. Различават се следните форми на изолирано органно увреждане:

  • чернодробна – протича като хепатит
  • белодробна – наблюдават се симптоми на пневмония, плеврит, ателектаза
  • коремна – протича с картината на остър хирургичен корем
  • нервна – възможно е развитието на менингит, енцефалит, парализа на черепно-мозъчни нерви
  • сърдечна – наблюдават се симптоми на миокардит, перикардит
  • бъбречна – развива се нефротичен синдром, огнищен нефрит.

Какви усложнения са възможни при инфекциозна мононуклеоза?

Рядко могат да възникнат следните усложнения:

  • руптура на слезката – проявява се със силна болка в горната лява част на корема, световъртеж, замъглено съзнание, бледа кожа, гадене. За предпазване от това усложнение болните се съветват да не се натоварват физически по време на болестта.
  • хематологични усложнения – може да се развие автоимунна хемолитична анемия, тромбоцитопения, панцитопения
  • вторични бактериални инфекции – отит, бронхопневмония
  • енцефалит, увреждане на черепно-мозъчни нерви, синдром на Гилен-Баре
  • очни усложнения – еписклерит, увеит.

Прочетете за:
Инфекциозна мононуклеоза

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com