Начало Лабораторни изследвания Хормонални изследвания Тиреоглобулин

Тиреоглобулин

Тиреоглобулинът представлява протеин, който се синтезира в щитовидната жлеза. Той е димер, което означава че има по-сложна структура, съставена от две свързани помежду си молекули. Тиреоглобулинът се секретира от щитовидни клетки, наречени тиреоцити, които формират сферични фоликули. Отделеният тиреоглобулин се складира във фоликуларния лумен. Той участва в биосинтеза на тироксин и трийодтиронин:

  • Под действие на ензима тиреопероксидаза приетият в организма йод се свързва с тирозиновите остатъци на молекулите тиреоглобулин. Формират се монойодтирозин и дийодтирозин.
  • Тироксинът (Т4) се образува от комбинацията на две молекули дийодтирозин
  • Трийодтиронинът (Т3) се формира благодарение на комбинацията на една молекула монойодтирозин и една молекула дийодтирозин.

Чрез процес, наречен ендоцитоза, клетките поглъщат синтезирания тиреоглобулин, след което с помощта на протеазите в лизозомите синтезират и освобождават Т3 и Т4. Щитовидните хормони се транспортират през клетъчните мембрани и попадат в кръвта, където циркулират в целия организъм.

Контролът върху продукцията на тиреоглобулин се осъществява от същите фактори, които стимулират или потискат функцията на щитовидната жлеза.

Показания:
Изследването на нивата на тиреоглобулин се препоръчва в следните случаи:

  • Преди или след хирургична интервенция за премахване на щитовидната жлеза
  • Раково заболяване на щитовидната жлеза:
    – за оценка на ефекта от извършена операция – дали са останали ракови клетки, продуциращи тиреоглобулин
    – за проверка за метастази или рецидиви през определен период от време след хирургично отстраняване на жлезата
  • При подпомагане диагностиката при хипертиреоидизъм и/или увеличение на размера на жлезата (напр. при болест на Базедов, тиреоидит на Хашимото)
  • Мониториране на ефекта от лечението при болест на Базедов – Грейвс. Тя представлява автоимунно заболяване, при което синтезираните антитела стимулират по физиологичен ефект ТСХ. Това води до развитие на хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) и характерната за него симптоматика.
  • При оценка на функцията на щитовидната жлеза при пациенти, подложени на лечение с L-тироксин или рекомбинантен тиреостимулиращ хормон (ТСХ).

Биологичен материал: Изследва се кръвна проба, взета чрез венепункция от вена на ръката.

Резултати:
Референтните стойности на нивата на серумен тиреоглобулин са 1,4 – 78,0 ng/ml
Резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Изследването на тиреоглобулина основно се използва като туморен маркер при рак на щитовидната жлеза. Чрез него се оценя и проследява ефектът от лечението, както и наличието на рецидиви. Не всички ракови образувания на щитовидната жлеза продуцират тиреоглобулин. Най- често срещаните форми обаче – папиларен и фоликуларен карцином на щитовидната жлеза, секретират тиреоглобулин, което води до завишаване на концентрацията му в кръвта и се използва като маркер.

След хирургично отстраняване на жлезата (тироидектомия) и/или последващо лъчеление нивата на тиреоглобулин не трябва да се засичат или да са изключително ниски. При установяване на наличен серумен тиреоглобулин това се дължи на неотстранена напълно нормална или ракова тъкан и налага допълнително лечение. В случай че няколко седмици след извършена тироидектомия нивата на тиреоглобулин започнат отново да се покачват, най-вероятно се касае за рецидив на заболяването.
Завишени или по-ниски стойности на тиреоглобулин може да има и при други състояния:

Абнормно ниски стойности могат да се установят при:

  • Вродена аплазия на щитовидната жлеза или вродени дефекти в синтеза на тиреоидните хормони
  • Цялостно отстраняване на щитовидната жлеза (17 – 35 дни след операцията)
  • Супресивно лечение с тиреоидни хормони.

Повишени стойности се наблюдават при:

  • Бременност (в умерена степен)
  • В ранния неонатален период (1- 96 часа след раждането)
  • Ендемична гуша (хроничен йоден недоимък)
  • Екзогенна стимулация с тиреотропен хормон
  • При всички форми на хипертиреоидизъм
  • При болни с трофобластни тумори (при тях има наличие на хорионгонадотропини, стимулиращи щитовидната жлеза).

Екстремно високи стойности на серумен тиреоглобулин са характерни при метастазиралите тиреоидни карциноми. Счита се, че ако след 5-тата година след оперативно отстраняване на жлезата стойностите на серумния тиреоглобулин се задържат високи, се касае за наличие на метастази. Завишеният тиреоглобулин е един от най-ранните маркери за напреднал или метастазирал тиреоиден карцином.