максила: горна челюст – симетрична, чифтна кост, която се разполага в горно-предния дял на лицевия череп. Отнася се към въздухоносните кости, тъй като в нея се намира голяма кухина – горночелюстна кухина (sinus maxillaris).
Горната челюст участва в образуването на очницата, носната кухина, небцето и носи горните зъби.
На костта се различават тяло и четири израстъка.
Тялото на горната челюст е кухо, тъй като съдържа горночелюстния синус. Има четири повърхности: очна, предна, носна и подслепоочна.
Четирите израстъка на горната челюст са:
- челен израстък (processus frontalis) – насочен е нагоре към носната част на челната кост;
- ябълчен израстък (processus zygomaticus) – свързва се с ябълчната кост;
- небцов израстък (processus palatinus) – изгражда предната част на твърдото небце;
- алвеоларен израстък (processus alveolaris) – свободната долна повърхност на този израстък се нарича алвеоларна дъга, в която се намират корените на зъбите – по 8 от всяка страна.
на латински език: maxilla.
на английски език: maxilla, upper jaw.
Прочетете за:
Максиларен синуит