максила

юли 10, 2013

максила: горна челюст – симетрична, чифтна кост, която се разполага в горно-предния дял на лицевия череп. Отнася се към въздухоносните кости, тъй като в нея се намира голяма кухина – горночелюстна кухина (sinus maxillaris).

Горната челюст участва в образуването на очницата, носната кухина, небцето и носи горните зъби.

На костта се различават тяло и четири израстъка.

Тялото на горната челюст  е кухо, тъй като съдържа горночелюстния синус. Има четири повърхности: очна, предна, носна и подслепоочна.

Четирите израстъка на горната челюст са:

  • челен израстък (processus frontalis) – насочен е нагоре към носната част на челната кост;
  • ябълчен израстък (processus zygomaticus) – свързва се с ябълчната кост;
  • небцов израстък (processus palatinus) – изгражда предната част на твърдото небце;
  • алвеоларен израстък (processus alveolaris) – свободната долна повърхност на този израстък се нарича алвеоларна дъга, в която се намират корените на зъбите – по 8 от всяка страна.

на латински език: maxilla.
на английски език: maxilla, upper jaw.

Прочетете за:
Максиларен синуит

Последни публикации