Начало Процедури Изследване за менингеален синдром

Изследване за менингеален синдром

Определение: Менингеалният синдром се дължи на дразнене на мозъчните обвивки и на минаващите през тях нервни коренчета. Възниква при редица неврологични състояния и се състои от две групи симптоми:

  • Менинго-радикуларен синдром
  • Ликворен синдром – включва характерни промени в ликвора: повишено ликворно налягане, увеличен брой на клетките (плеоцитоза), промени в общия белтък и концентрацията на ликворната захар и хлориди.

При наличието на симптоми на менинго-радикулерно дразнене и повишено ликворно налягане без други промени в химичния и клетъчния състав на ликвора се говори за менингизъм. За да се докаже или отхвърли това състояние е необходимо да се изследва ликворът. Менингизмът е явление, което обичайно се среща при токсоинфекциозни състояния в детска възраст.

Показания: Изследването за менингеален синдром (менинго-радикулерно дразнене) се провежда като част от диагностиката на редица заболявания и състояния:

  • Възпалителни заболявания – менингити (вирусни, бактериални)
  • Субарахноиден кръвоизлив
  • Токсични въздействия
  • Неопластични процеси (карциноза на менингите)
  • Въвеждане на чужди вещества в ликварните пространства
  • Мозъчен оток
  • Хидроцефалия
  • Травми

Методика на провеждане на изследването: Менингеалният синдром се изследва с помощта на следните прийоми:

1. Анамнестични данни – дават информация за сетивните възбудни симптоми:

  • Главоболие
  • Засилване на главоболието при напъване, кашляне, кихане
  • Повръщане без последващо облекчение
  • Светлинно (фотофобия) или звуково (аудиофобия) дразнене
  • Тактилна хиперестезия – при леко докосване на кожата се предизвиква неприятно или болезнено усещане. Трудно се възприема дори допирът на завивките, облеклото
  • Схващане на врата

2. Вратна ригидност – тя е най-важният от всички обективни симптоми. Изследва се по следния начин: лекарят поставя дланта си зад тила на болния и се опитва да я наведе напред. Усеща се пасивна съпротива от страна на болния, която може да бъде леко или силно изразена. Вратът е като вдървен, а в легнало положение тилът е забит във възглавницата.

3. Симптом на Керниг – лекарят сгъва единия крак на болния в тазобедрената и колянната става под прав ъгъл, след което се опитва да го изправи в колянната става. При този опит той усеща пасивна съпротива. У кърмачета симптомът на Керниг може да липсва.

4. Симптом на Брудзински – включва два симптома:

  • Горен Брудзински – при пасивно навеждане на главата напред (лекарят сгъва главата на пациента) краката се свиват леко в коленните стави.
  • Долен Брудзински – при енергично свиване на единия крак в колянната и тазобедрената става се свива леко и другият крак.

5. Симптом на триножника – среща се предимно при деца. Ако лекарят помоли детето да седне, то не успява и се подпира с ръцете си назад, за да не падне. Фигурата, която образуват ръцете и тялото на детето прилича на триножник, което е дало и името на симптома.

6. При малки деца са характерни следните симптоми:

  • Симптом на Лесаж – ако едно здраво дете се хване под мишниците и се повдигне, краката му непрекъснато се свиват и разпускат, а болното от менингит дете ги държи непрекъснато свити.
  • При кърмачета често се наблюдават генерализирани конвулсии, фонтанелата е набъбнала и не хлътва при натиск.

7. Обща хиперестезия – кожна, светлинна и звукова, изразяваща се в повишена чувствителност към съответните дразнители.

Резултати: Клиничното установяване на менинго-радикуларни симптоми е индикация за провеждане на лумбална пункция и изследване на ликвор.