Колпоскопия е гинекологично изследване, при което се извършва оглед на маточната шийка, влагалището и външните полови органи чрез специален микроскоп, наречен колпоскоп. При наличие на съмнителни участъци, от тях може да се вземе материал за хистологично изследване.
Показания за колпоскопия:
– патологичен резултат от цитонамазка;
– съмнение за предракови и начални ракови изменения на маточната шийка, влагалището и външните полови органи;
– генитални брадавици;
– доброкачествени образувания, напр. цервикален полип;
– възпалителни заболявания на маточната шийка;
– необяснимо кървене от гениталиите;
– проследяване ефективността от лечението.
При колпоскопското изследване се установяват две групи цервикални находки:
– нормални – не се нуждаят от допълнително хистологично изследване;
– съмнителни изменения – задължително се взема материал за хистологично изследване.
Техника на колпоскопия:
Колпоскопията е неинвазивен диагностичен метод, който се извършва с помощта на колпоскоп в амбулаторни условия. Колпоскопът е оптически уред , който се състои от три части: оптична система, осветителна система и насочваща система. Извършва се оглед на маточната шийка чрез насочено силно осветление и лупно увеличение от 4 до 40 пъти.
Колпоскопското изследване се провежда близо една седмица след края на менструацията. Необходимо е въздържание от полов контакт 24 до 48 ч преди изследването. Не трябва да се използват тампони и да се прилагат вагинални глобули, кремове 24 ч преди процедурата. 30 минути преди изследването може да се вземат обезболяващи средства.
Жената е в гинекологично положение. Лекарят чрез спекулум разтваря стените на влагалището. След това с помощта на колпоскоп, поставен на няколко сантиметра извън влагалището, извършва оглед на маточната шийка.
При колпоскопското изследване се извършват следните проби:
1. Проба с оцетна киселина. Шийката на матката се тушира с тупфер, напоен с 3 % оцетна киселина. При наличие на участъци с атипичен епител, те побеляват. Участъците без атипизъм не променят цвета си.
2. Проба с луголов разтвор. Маточната шийка се тушира с тупфер, напоен с луголов разтвор. Нормалният плосък епител съдържа гликоген и се оцветява тъмнокафяво. Участъците, в които има атипичен епител не се оцветяват и остават йоднегативни.
Предраковите и ранните ракови изменения възникват по границата между плоския ектоцервикален и цилиндричния (ендоцервикален) епител на маточната шийка. Твърде често на границата между плоския и цилиндричния епител в т.нар. зона на трансформация се среща трети вид епител – метапластичен. Той е резултат от превръщането на цилиндричния епител в многослоен плосък епител и е много чувствителен към канцерогенни фактори.
При колпоскопското изследване многослойния плосък епител е със сивкаворозов цвят и гладка повърхност. Цилиндричния епител се вижда като малки розови зрънца. Метапластичният епител прилича на плоския епител, но е по-тънък и по-прозрачен от него.
След намазване с оцетна киселина в зоната на трансформация могат да се установят следните атипични промени:
– Пунктирана зона на трансформация – виждат се участъци от бял епител и червени точки (разширени капилярни съдове).
– Мозайка – виждат се участъци от бял епител, но изпъстрени с червени ивици (римска мозайка).
– Левкоплакия – установяват се бели, леко надигнати епителни участъци с резки очертания и неправилна форма.
– Бял епител – след намазване с оцетна киселина епителът придобива порцеланово бял цвят.
– Атипични съдове – в участъците с атипичен епител кръвоносните съдове са нагънати, с неправилна форма.
Всички тези атипични изменения в зоната на трансформация при намазване с луголов разтвор са йоднегативни. При наличие дори само на едно от тях, зоната на трансформация се означава като атипична. От атипичните участъци задължително се взема материал за хистологично изследване.
Усложнения от колпоскопията:
Ако при колпоскопското изследване се вземе и биопсия могат да възникнат следните усложнения:
– кървене
– инфекция
– болка.
