Цитонамазка (ПАП- тест)

Цитонамазка е цитологично изследване на клетки от шийката на матката за изключване на цервикален рак и/или инфекция с човшки папиломен вирус (HPV). Тя представлява скрининг тест за ранно откриване на изменения в цервикалните клетки и това дава възможност за започване на своевременно лечение. Нарича се още ПАП- тест или тест на Папаниколау по името на патолога, който го е разработил.

Показания за цитонамазка (ПАП- тест):

Цитонамазка може да се извърши:

Профилактично като скринингов тест:

• При всички жени на възраст между 21 и 65 години поне веднъж годишно
• При девойки под 21 години, които водят активен полов живот
• При жени с повишен риск тестът се извършва на шест месеца по препоръка на лекаря
• При жени на възраст над 65 – 70 години след преустановяване на активния полов живот и при налични отрицателни резултати през последните десет години изследването може да не се провежда.

Като диагностичен тест в следните случаи:

• Съмнения за рак на шийката
• Съмнения за рак на матката или яйчниците
• Необяснимо вагинално кървене или течение
• Кървене след настъпване на менопауза
• Спонтанна болка или болка при полов акт.

Техника на извършване на цитонамазка:

1. Предварителна подготовка

• Извъшва се извън времето на менструално кървене, най-подходящи са 10 – 14 ден от менструалния цикъл.
• Препоръчва се поне 24 часа преди изследването:
  – Да не се осъществяват сексуални контакти
  – Да не се използват вагинални тампони, вагинални глобули и кремове. Тези средства биха могли да отмият или скрият някои патологични клетки.
  – Да не се правят вагинални промивки.

2. Цитонамазката е неболезнена процедура, която е бърза и отнема няколко минути. Извъшва се по следния начин:

• Пациентката се настанява на гинекологичния стол.
• Гинекологът поставя спекулум във влагалището с цел да има по-добра видимост на шийката на матката (portio vaginalis colli uteri) и цервикалния канал (canalis cervicalis)
• С помощта на малка четчица се вземат клетки от лигавицата на шийката на матката и целвикалния канал. Пробата се изпраща за цитологично изследване.
• По време на вземането на пробата може да се усеща лек дискомфорт.

3. ПАП – тестът може да бъде два вида:

• Конвенционален ПАП – тест – взетите клетки се нанасят на предметно стъкло. Пробата се фиксира, оцветява и подлага на микроскопски анализ.
• Thinprep PAP – тест – взетите клетки се поставят в контейнер с консервиращ разтвор. В лабораторията пробата се поставя в специален апарат, който хомогенизира клетъчния материал в течността и не позволява формиране на струпвания от клетки, разпределя клетките в тънък единичен слой, почиства от кръв, слуз и други артефакти. Впоследствие пробата се оцветява, фиксира и подлага на микроскопски анализ.

Thinprep PAP – тестът има следните предимства:

• По-високо качество на клетките във взетата проба, което увеличава възможността за ранно откриване на предракови изменения.
• Дава възможност за допълнителни изследвания от наличната проба.

Резултати:

Цитонамазката отчита абнормно променени предракови клетки. Чрез нея могат да се установят наличие на възпалителни промени, бактериални инфекции. Микробиологичните резултати могат да отчетат:

• Нормални здрави клетки.
• Възпалителни промени при бактериални, вирусни (HPV, херпес вирус) и микотични инфекции.
• Регенеративни промени след възпаление или травма.
• Клетъчна дисплазия при предракови промени, тежка дисплазия, Ca in situ (раковите изменения достигат до базалната мембрана без да я преминават), инвазивен карцином

Не винаги резултатът от цитонамазката може да е напълно достоверен. Възможни са фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. Причините за това могат да бъдат трудност при събирането на материал, недостатъчно събрани клетки, замърсен материал от налична инфекция. При профилактично редовно изследване вероятността да се допусне грешка намалява.

Резултатите от цитологичното изследване се оценят с помощта на две класификации:

1. Класификация по Папаниколау в пет групи:

I. Нормални клетки
II. Клетки с възпалителни промени или метаплазия, HPV инфекция
III. Граничен резултат
IIIА – тежко възпалително или дегенеративно изменение
IIIB – лека до среднотежка дисплазия, измененията могат да се развият до раков процес.
IV. Тежка дисплазия, наличие на единични ракови клетки.
V. Наличие на множество ракови клетки, инвазивен карцином.

2. Класификация по Бетезда

Тя има за цел да опрости и улесни разчитането на резултатите.
ASC-US – атипични клетки в покривния епител с неуточнено значение.
ASC-H – атипични клетки в покривния епител с висок риск, които включват и възможност за по-тежки промени.
ASG-US – атипични клетки в жлезистия епител с неуточнено значение.
LSIL – ниска степен на поражение на покривния епител, включва и HPV инфекция.
HSIL – висока степен на поражение на покривния епител.
CiS – Carcinoma in situ.
Инвазивен карцином.

При съмнения се назначават допълнителни изследвания

• повторна цитонамазка
• колпоскопия – с пмощта на специален апарат, наречен колпоскоп, се извършва обстоен оглед на външните полови органи, влагалището, шийката на матката.
• биопсия – вземане на тъканна проба за цитологично изследване от изменения участък на шийката на матката.

Усложнения:

Няма значителни рискове, свързани с извършването на цитонамазка.

Автор: д-р Д. Илев