На латински език: Carcinoma ovarii.
На английски език: Epithelial ovarian carcinoma, Epithelial ovarian cancer.
Епидемиологични данни: Ракът на яйчника засяга предимно жени над 50 г. Средната възраст е около 65 г., но се среща все по-често и при млади жени.
Епителните тумори представляват около 75 % от всички яйчникови тумори.
Етиопатогенеза:
Точните механизми на развитие на овариалния карцином не са изяснени, но са установени различни рискови фактори:
- наличие на близки роднини (майка, сестра), болни от рак на яйчника;
- наличието на рак на гърдата повишава риска от развитие на рак на яйчника;
- възраст – по-висока честота след менопауза;
- нераждали жени, ранно начало на менструацията, късна менопауза – тези фактори водят до по-голям брой овулации, което е свързано с повтарящо се травмиране на яйчниковия епител при разкъсването на фоликула, активиране на възстановителните процеси и по-голяма вероятност за настъпване на промени в епитела.
Малка част от овариалните карциноми се дължат на унаследени генни мутации и се обозначават като наследствен овариален карцином. Едните рискови гени са тези, свързани с рака на гърдата – BRCA1 (breast cancer gene 1) и BRCA2. Ако една жена има двама роднини от първо коляно (майка, сестра, дъщеря), които са заболели от овариален карцином преди менопаузата, то вероятността тя да е носител на мутации в посочените гени е голяма. Ако роднините са заболели след менопаузата, вероятността е много по-малка. Мутация в BRCA1 е свързана с 50-85% риск за развитие на рак на гърдата и 15-45% риск за овариален карцином, а мутация в BRCA2 – около 45% риск за рак на гърдата и 11% риск за овариален карцином.
Други гени, свързвани с по-висок риск за рак на яйчника, са тези при наследствения неполипозен колоректален карцином (т.нар. синдром на Lynch II). При семейства с този синдром има по-голяма вероятност за развитие на колоректален, ендометриален, стомашен рак, рак на тънкото черво, гърдата, панкреаса и яйчниците.
Предпазващи фактори са:
– прием на орални контрацептивни средства;
– раждания, кърмене;
– ранна менопауза;
– отстраняване на яйчниците.
Разпространение: Овариалният карцином се разпространява чрез:
– директна инвазия на съседни тъкани и органи вследствие на инфилтративен растеж;
– разпространение по перитонеума и голямото було;
– по лимфната система – засягане на парааортални и тазови лимфни възли;
– по кръвен път (далечни метастази) – в бял дроб, плевра, черен дроб, мозък, кости.
Клинична картина:
Нехарактерната клинична картина е сериозен проблем, който затруднява ранното поставяне на диагнозата.
Възможни симптоми са:
- подуване на корема, коремен дискомфорт;
- развитие на асцит (събиране на течност в перитонеалната кухина) – всяка жена с новопоявил се асцит или необяснимо влошен предшестващ асцит трябва да се консултира с гинеколог;
- симптоми от храносмилателната система – загуба на апетит, бързо настъпване на чувство за подутост при хранене, газове, гадене, запек, диария;
- симптоми от отделителната система – чести позиви за уриниране, уринарна инконтиненция (неволево изпускане на урина);
- отслабване на тегло;
- болка (късен симптом) – в таза, корема, гърба, при полов акт (диспареуния);
- кървене (късен симптом) – вагинално, при полов акт;
- при развитие на плеврален излив – задух.
Диагноза: Поставя се на базата на:
– анамнеза – съобщаване за някои от посочените симптоми; щателно снемане на фамилната анамнеза – разпитване за роднини мъже и жени със злокачествено заболяване;
– при нужда – консултация с генетик;
– физикален преглед – може да се палпира (опипа) туморната маса, да се установи наличие на асцит, плеврален излив, търсене на подути лимфни възли (слабинни, надключични, аксиларни), оток на крака (поради венозен и лимфен застой), преглед на гърдите;
– ехографско изследване – трансабдоминално или трансвагинално; изследване с цветен Doppler;
– други образни изследвания – скенер, магнитен резонанс, рентген на бял дроб;
– изследване на серумни туморни маркери – CA-125, OVA-1; за други видове неоплазми – AFP, beta-hCG, LDH;
– определяне на стадия по време на операция или лапароскопски.
Стадиране на рак на яйчника:
Стадии според Международната федерация по акушерство и гинекология (International Federation of Obstetricians and Gynaecologists – FIGO):
1. Стадий I – туморът е ограничен в яйчниците:
A. Засегнат е само единият яйчник, без да е нарушена целостта на капсулата му.
B. Засегнати са двата яйчника, без нарушаване целостта на капсулите им.
C. Туморът е ограничен в единия или двата яйчника с наличие на някое от следните: разкъсване на капсулата, откриване на тумора по повърхността на яйчника, наличие на туморни клетки в перитонеален смив или асцитна течност.
2. Стадий II – засягане на таза:
A. Засягане на матката и/или маточните тръби; липса на туморни клетки в перитонеален смив или асцит.
B. Засягане на други тазови структури; липса на туморни клетки в промивните води.
C. Засягане на таза и наличие на туморни клетки в промивните води.
3. Стадий III – метастази по перитонеума и/или в регионалните лимфни възли. Включват се и метастази по капсулата на черния дроб.
A. Извънтазови метастази по перитонеума, установени микроскопски.
B. Макроскопски перитонеални метастази, не по-големи от 2 см.
C. Перитонеални метастази, по-големи от 2 см. и/или метастази в регионални лимфни възли.
IV. Наличие на метастази в чернодробния паренхим или далечни метастази.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– доброкачествени гинекологични процеси – доброкачествени тумори, ендометриоза, миома, тубо-овариален абсцес;
– други злокачествени процеси в яйчника – герминативноклетъчни тумори, метстатични яйчникови тумори (от рак на ендометриума, на гърдата, стомашно-чревния тракт и др.);
– не-гинекологични заболявания – дивертикулоза, синдром на раздразненото черво, периапендикуларен абсцес и др.
Лечение на рак на яйчника:
Лечението на овариалния карцином се определя според стадия и е:
– оперативно – за стадиране и максимално отстраняване на тумора. Обикновено се извършва тотална хистеректомия (отстраняване на матката) и премахване на двата яйчника, оментума, често и апендикса. При много ранен стадий и жени с желание за запазване на репродуктивните възможности се обсъжда отстраняване само на единия яйчник.
– химиотерапия – преди/след операция.
– при късни стадии – палиативни мерки.
Автор: д-р А. Високалийска
