На латински език: carcinoma colli uteri, carcinoma cervicis uteri
На английски език: cervical cancer, cervix cancer

Определение:  Злокачествено заболяване, произхождащо от епитела на шийката на матката.

Онкоепидемиология: Ракът на маточната шийка е едно от най-честите злокачествени заболявания при жената и съставлява около 1/3 от случаите на генитални карциноми. По данни на националния раков регистър през 2010 година има 1109 новорегистрирани случая на рак на шийката на матката в България. Според СЗО годишно в световен мащаб има около 500 000 нови случая на цервикален карцином, като той е много по-чест в развиващите се страни. Засягат се най-често жени на възраст 30 до 60 години, като честота на рака на маточната шийка сред младите жени се повишава.

Етиопатогенеза: Карциномът се развива на базата на предшестваща го дисплазия на маточната шийка, но има описани случаи и за възникването му de novo. Връзката му с дисплазията на маточната шийка обуславя и общите етиологични и рискови фактори. Основно значение за цервикалния карцином има човешкият папиломен вирус (HPV). 70% от случаите се дължат на HPV тип 16 и 18. В повечето случаи имунната система елиминира вируса и се справя с инфекцията. При някои жени обаче инфекцията хронифицира и се проявява цитопатичният ефект на вируса.  Смята се, че причина за карциногенния ефект е инактивация на тумор-супресорни гени от вирусни протеини.
Рискови фактори са рано начало на половия живот, многото сексуални партньори (промискуитет), полово предавани болести, орални контрацептиви, тютюнопушене, отслабен имунитет.

Патоанатомия: Ракът на шийката на матката има инвазивен растеж и нарушава целостта на базалната мембрана. Първа проява на инвазивност след carcinoma in situ е микроинвазивният карцином. Той инфилтрира подлежащата строма на не повече от 3мм, като кръвоносните и лимфни съдове не са засегнати – без метастази и клинични прояви. Представя се като малки повлекла от атипични клетки.

Микроинвазивният карцином прогресира в инвазивен. Макроскопски той може да има следните форми: екзофитна – папиларна маса; ендофитна (инфилтративна); улцеративна – обикновено единична язва. Локализацията може да бъде както в portio vaginalis colli uteri – екзоцервикса (екзоцервикални тумори), така и в цервикалния канал (ендоцервикални).
Хистопатология: най-честата форма е плоскоклетъчният (сквамозен) карцином с вроговяващи или невроговяващи плеоморфни клетки с променено съотношение ядро:цитоплазма в полза на ядрото, висока митотична активност, атипични митози и различна степен на диференциация.

По-редки хистологични варианти са аденокарциномът, аденосквамозният и дребноклетъчният карцином.

Разпространението на тумора става чрез:
– инфилтриране на съседните тъкани и органи;
– метастази в регионалните лимфни възли – параметралните, обтураторните, вътрешните и външните илиачни лимфни възли. Парааорталните лимфни възли се ангажират при напреднал процес.
– разпространение по кръвен път – далечни метастази в белите дробове, коремната кухина, костите и др.

Стадии: Карциномът на шийката на матката се стадира според критериите на FIGO (International Federation of Gynecology and Obstetrics):
0 ст. – carcinoma in situ (пре-инвазивен карцином);
I ст. – карциномът е в рамките на маточната шийка;
Iа ст. – туморът се диагностицира само микроскопски;
Iа1 ст. – микроинвазивен карцином – стромна инвазия не повече от 3мм в дълбочина и не повече от 7мм широчина;
Iа2 ст. – стромна инвазия от 3 до 5мм с широчина до 7мм;
Iб ст. – инвазивен карцином в рамките на шийката и по-голям от Iа2 ст.;
II ст. – туморът се разпространява извън шийката на матката, но без засягане на тазовите стени. Ангажира горните 2/3 на влагалището;
IIа ст. – без инфилтрация на параметриума;
IIб ст. – с инфилтрация на параметриума;
III ст. – туморът се разпространява до тазовата стена и/или ангажира долната трета на влагалището;
IVа ст. – инфилтрация на пикочен мехур, ректум;
IVб ст. – наличие на далечни метастази.

Клиника: В началото клинични оплаквания липсват или са неспецифични. Това обуславя голямото значение на профилактичните прегледи и цитонамазката за ранното откриване и лечение на карцинома на маточната шийка.

Първите симптоми обикновено се проявяват едва с напредване на заболяването. Това са:
– контактно кървене – кървене при полов контакт, гинекологичен преглед;
– влагалищен секрет с примеси на кръв;
– менорагия (обилна и продължителна менструация), метрорагия (кръвотечение между менструалните цикли);
– диспареуния – болка при полов акт.

По-късни симптоми от притискане са: тазова болка от притискане на нервни сплитове, отоци по долните крайници, лимфедем, компресията на уретера води до хидронефроза и съответните й усложнения.
В късните стадии се наблюдава отпадналост, редукция на теглото, симптоми при наличие на далечни метастази – в зависимост от органната локализация.

Диагноза:
– скринингови изследвания – цитонамазка (Pap тест);
– оглед със спекулум – след Iа1 стадий;
– колпоскопия;
– биопсия – за определяне на хистологичната диагноза;
– абразия на цервикален канал и матка – при ендоцервикален карцином.

Определянето на стадия на заболяването има решаващо значение за прогнозата и за избора на лечение. Стадирането се извършва с помощта на следните методи: компютърна томография, магнитен резонанс, ректоскопия, цистоскопия, венозна урография, рентгенография на бял дроб, PET scan (позитронно-емисионна томография).

Диференциална диагноза: Прави се с доброкачествени цервикални тумори, кондиломи, туберкулоза на маточната шийка, цервицит, ендометриален карцином, тазова възпалителна болест и др.

Лечение: Методът на лечение се избира според клиничния стадий:

– Iа стадий – прави се конизация и ако хистологичните срезове не покажат ангажиране на лимфни и кръвоносни съдове и инфилтрацията е по-малко от 1мм, тя се превръща от диагностична в лечебна процедура. През следващите 5 години се провеждат контролни цитонамазки и колпоскопии. При инфилтрация на стромата между 1 и 3мм се прави тотална хистеректомия без лимфна дисекция поради ниския риск от близки метастази.

– Iб или IIа стадий – радикална хистеректомия (премахване на матка, цервикс, параметриум, горната част на влагалището и тазова лимфна дисекция) с или без адювантна лъчетерапия.

– IIб, III и IVа стадии (т.нар. локално авансирал тумор) – съчетана лъчетерапия (перкутанна и интракавитарна) с или без адювантна химиотерапия.

– IVб стадий – индивидуална палиативна терапия – лъчетерапия за контрол на кървенето и болката, химиотерапия при лечение на метастазите, различни оперативни интервенции с цел облекчаване на състоянието.

Профилактика на карцинома на шийката на матката:

– Скринингови цитонамазки по метода на Papanicolaou (ПАП тест) на всеки 2-3 години и насочване на т.нар. цитологично сигнализирани жени с PAP III, IV и V за диагностично уточняване. Целта е ранно откриване и лечение на дисплазията на маточната шийка.
– Ваксинация срещу човешкия папиломен вирус.
– Профилактично значение имат и използването на презерватив и обрязването на сексуалния партньор.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!