Риноскопията е диагностичен инструментален метод за изследване на носната кухина и синусите. Различават се предна, средна и задна риноскопия.
Показания за риноскопия:
Показания за извършване на риноскопия има при редица състояния и заболявания на носа и околоносните кухини, свързани със следната симптоматика:
1. Затруднено носово дишане, което може да се дължи на следните причини:
- извънносни – деформация на външния нос, вследствие на травма, срастване и деформация на външния нос
- вътреносни – изкривена носна преграда, изменения в латералната стена на носната кухина при хроничен хипертрофичен, хиперпластичен или атрофичен ринит, носни полипи, доброкачествени и злокачествени новообразувания.
2. Ексудат от носните кухини – при алергичен ринит, гнойна хрема, синуит.
3. Кръвотечение от носа (epistaxis) – необходимо е да се уточни дали се дължи на местни или общи причини.
Противопоказания:
Няма специфични противопоказания за извършване на изследването.
Техника на изпълнение:
За извършване на риноскопия са необходими челен рефлектор, различни по големина назални спекулуми, а при задна риноскопия – шпател и малко огледалце с диаметър 5-8 мм.
1. Предна риноскопия (Rhinoscopia anterior)
- не се извършва специфична подготовка преди риноскопията. Понякога при стеснен носов ход и оточна лигавица е необходимо нейното отбъбване чрез поставяне на памучни тампончета, напоени с адреналин.
- Носният спекулум се захваща с едната ръка, така че показалецът остава свободен и се поставя на върха на носа или носното крило. С другата ръка се фиксира главата на пациента. Браншовете на спекулума се въвеждат в ноздрата, насочени латерално, и се разтварят.
- Оглеждат се носният вестибулум, долният носов ход, долната носна раковина и предните отдели на септума. С повдигане на главата на пациента назад стават видими средният носов ход и средната носна раковина.
2. Средна риноскопия (Rhinoscopia media)
- Извършва се след предварителна анестезия на носната лигавица.
- Използва се дългият носен спекулум на Килиян, който се въвежда в средния носов ход до средната носна раковина. При разтварянето на браншовете се създава възможност за оглед на отвора, свързващ носната кухина с горночелюстния синус и изходните канали на предната група околоносни синуси.
3. Задна риноскопия (Rhinoscopia posterior)
- При силен рефлекс за повръщане се прави предварително локално обезболяване с анестетичен спрей.
- С шпател се натиска средната част на езика. Предварително затопленото огледалце се въвежда зад увулата, без да се допира до корена на езика и задната стена на фаринкса, за да не предизвиква рефлекс за гадене. Снопът от светлина от рефлектора се насочва към огледалцето. Отразената светлина осветява ринофаринкса, а неговият образ се вижда в огледалцето за задна риноскопия. Когато се налага по-щателно изследване на назофаринкса, мекото небце може да се издърпа напред и да се фиксира със специален гумен катетър или кука (кука на Хаслингер). Това се прави след предварителна анестезия на носната кухина и гълтача.
- С този метод се получават данни за състоянието на хоаните, задните полюси на трите носни раковини и ходове и особено на горния носов ход.
Резултати от риноскопията:
При изследването трябва да се обърне внимание на:
- Лигавицата – нормалната носна лигавица е светлочервена, гладка и блестяща. При патологични промени тя може да бъде силно зачервена, с подлигавични кръвоизливи, суха, атрофична, хипертрофична, хиперпластична, покрита с полипи и др.
- Характер на ексудата – слизест, слизесто-гноен, гноен, немиризлив, с неприятна миризма, оскъден, изобилен, със сухи кори.
- Носна преграда – девиация, перфорации.
- Изходни отвори на околоносните синуси.
Усложнения:
Риноскопията може да предизвика дискомфорт за болния и понякога кръвотечение от носа (epistaxis). За намаляване на неприятните усещания е добре да се изчака достатъчно време след провеждане на анестезията, за да се постигне обезболяващ ефект. Необходимо е да се работи с внимание, така че да не се нарани неволно лигавицата на носа.
Автор: д-р Д. Илев
