На латински: Deviatio septi nasi
На английски: Nasal septum deviation
Определение: Изкривяването (девиацията) на насната преграда се дефинира като промяна в положението и формата на носната преграда, които имат функционално и естетично значение.
Етиопатогенеза: В зависимост от етиологичния фактор изкривяванията на носната преграда биват:
- Идиопатични – в тази група се включват изкривяванията от вродено естество, както и тези, възникнали поради несъответствие в растежа на носната преграда и костната ѝ рамка. Аденоидните вегетации, хроничните ринити и синуити са най-честите причини за нарушения в развитието на костно-хрущялния скелет на носната преграда. Те затрудняват носовото дишане и преобладава дишането през устата, което води до неправилно развитие на горната челюст – тясна алвеоларна дъга и високо готическо небце. При това растящата носна преграда не се побира в тясната костна рамка и се изкривява. Същите изменения се наблюдават и при задръжка на развитието на костите на лицето по различни други причини.
- Травматични – дължат се на нелекувани или неправилно лекувани травми на външния нос, които може да възникнат:
– по време на раждане в резултат на родова травма или използване на форцепс;
– след прохождането на детето травматизмът на носа зачестява;
– с растежа на скелета на носната преграда, девиациите на носния септум се увеличават, особено след 7-10 – годишна възраст, когато прорастват постоянните зъби.
- Компенсаторни – получават се вследствие от притискане на носната преграда от дълго съществуващи едностранни носни полипи, хипертрофия на долната носна конха, булозна средна носна конха, тумор в носа. Носната преграда може да се изкриви още и при заболяванията ѝ (хематом на носната преграда, перихондрит, периостит) или при общи заболявания (рахит).
Клинична картина: Клиничните прояви зависят от степента, локализацията и вида на изкривяването. Изкривяването на носната преграда се характеризира със следната симптоматика:
1. Функционални нарушения:
- затруднено носово дишане: изразява се в различна степен, като може да бъде едностранно и по-рядко двустранно. Двустранното затруднено носово дишане се дължи най-често на компенсаторна хипертрофия на долната носна конха, на S – образното изкривяване и застойните и катарални изменения в носната лигавица.
Затрудненото носово дишане създава благоприятни условия за развитието на често рецидивиращи или хронични хреми, синуити, катари на Евстахиевата тръба, отити, ринофарингити, ларингити и др. То може да е причина и за вторична деформация на лицевия скелет – аденоиден фациес. - може да се появят проблеми с обонянието – хипосмия или аносмия;
- шиповете и гребените на носната преграда, допирайки страничната носна стена, причиняват рефлекторни прояви като упорито главоболие в челната област, сълзотечение, вазомоторен ринит, кашлица, ларингоспазъм, бронхиална астма и др.
2. Козметични нарушения.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнезата.
2. Клиничното изследване
- Оглед на носа
- Риноскопия – предна и/или средна, с помощта на които се определя степента, местоположението и характерът на деформацията на носната преграда.
- Рентгенография
- Риноманометрия – диагностичен метод за обективно изследване на респираторната фунция на носа. С нейна помощ се измерва налягането и скоростта на преминаващия през носа въздушен поток при вдишване и издишване. Повишено налягане се измерва при повишено съпротивление вследствие налични блокажи в носната кухина, които пречат на преминаването на въздушната струя.
Лечение: Извършва се оперативна корекция на носната преграда – септопластика.
Показания за септопластика – нарушено носово дишане с или без патологични промени в съседство или по-отдалечени анатомични области.
Противопоказания за септопластика:
– Остра хрема
– Остри и хронични възпалителни заболявания на кожата на носното предверие и горната устна
– Общи заболявания, представляващи противопоказание за оперативна намеса.
Корективна септопластика – представлява щадяща интервенция, която се провежда под местна анестезия. Извършва се субперихондрално и субпериостално чрез изправяне на деформираните костно – хрущялни структури на място или след изрязване, изправяне и последваща трансплантация.
