Афтата (aphtha) представлява повърхностна лигавична лезия с размери от 2 до 20 мм. Дъното ѝ е сиво или жълтеникаво на цвят, покрито с фибринозен налеп, а около лезията се открива яркочервен ореол (хало). Патоморфологично афтата не преминава нивото на базалната мембрана, засяга само епитела без да преминава в дълбочина на съединителната тъкан. Оздравява обикновено в рамките на 7 – 10 дни без да оставя цикатрикс.
Афтите в устната кухина могат да бъдат единични или множествени. Причиняват следните оплаквания:
- болка
- кървене
- затруднено дъвчене и преглъщане
- халитоза (лош дъх).
Предразполагащи фактори за появата на афти са:
- потиснат имунитет
- авитаминоза и недохранване (дефицит на витамин В, желязо, фолиева киселина)
- алергии (към храни, средства за орална хигиена – пасти за зъби, води за уста)
- влошена орална хигиена
- фамилна обремененост
- травми (прехапване)
- емоционален стрес.
Разнообразни състояния и заболявания се проявяват с развитие на афтозни лезии:
- Афта на Bednar – при кърмачета
- Афтозен стоматит
- Рецидивиращ афтозен стоматит – известни са три клинични форми:
– малки афтозни улцерации (афти на Mikulitz)
– големи афтозни улцерации (афти на Sutton)
– херпетиформени улцерации - Херпангина
- Рецидивиращ херпес лабиалис
- Erythema multiforme
- Болест ръка – крак – уста
- Синдром на Behcet – боледуват предимно мъже между 20 и 30 години.
