Меню

Синоними: Erythema exudativum multiforme, erythema polymorphe (erythema идва от гр. erythros – “червен“).

Определение: Мултиформеният еритем представлява остър самоограничаващ се възпалителен кожен обрив. Характеризира се с полиморфни обривни единици по кожата и често по видимите лигавици, други органи и системи рядко са засегнати. Счита се, че заболяването е полиетиологично.

Етиопатогенеза и класификация: Според етиологията и патогенезата се различават четири форми мултиформен еритем:

  • токсо-алергична – при употреба на сулфонамиди, антипиретици от групата на пиразолоновите производни
  • инфекциозно-алергична – при инфекции с mycoplasma pneumoniae, herpes simplex virus
  • при общи заболявания – неопластичен процес, улцеро-хеморагичен колит
  • идиопатични форми – с неустановена етиология.

Клиника: Заболяването има остро начало след кратък продромален период, съпроводен от повишена температура, втрисане и мускулно-ставни болки. Обривите са полиморфни и симетрично разположени. Най-често се появяват по екстензорните повърхности на горните крайници – по предмишницата и китките. Могат да бъдат засегнати коленете, дорзалните повърхности на стъпалата, лицето, шията, при по-тежки случаи и видимите лигавици. Обривният елемент представлява кръгловато рязко отграничено еритемо-едемно петно или папула с диаметър от 3 до 15 мм. Оприличава се на кокарда, тъй като периферията е по-светла от центъра. В центъра на някои от обривните единици могат да се образуват везикули и були. При засягане на лигавиците могат да се образуват мехурчета, след спукването на които се наблюдават ерозии и крусти. Заболяването има цикличен ход – в течение на няколко дни се появяват нови обриви, като процесът продължава 10-15 дни и приключва.

Особено тежка форма на мултиформения ексудативен еритем е синдромът на Stevens-Johnson. Процесът започва внезапно с повишена температура, главоболие, силно болезнени язви по лигавицата на устата и гълтача. Освен типичните за мултиформения еритем обриви се появяват и мехурчести обриви, засягащи лигавиците както на устата, така и на половите органи, носа, ануса, конюнктивите. Възможно е да се появи кръвотечение от носа, конюнктивит, кератит, нефрит, затруднено дишане.

Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина. Хистологичните изследвания показват субепидермални були и оток в папиларната дерма. Необходимо е провеждането на имунологични и микробиологични изследвания за изясняване на етиологията на заболяването.

Прави се диференциална диагноза с пемфигус, пемфигоид, херпетиформен дерматит, синдром на Lyell, афтоза, ануларен еритем и др.

Лечение: Терапевтичният подход се определя от параклиничните изследвания и данните за етиологичния причинител.

Локално се прилагат кортикостероидни мази, кремове и лосиони. При пукане на мехурите трябва строго да се съблюдават изискванията за стерилност и да се тушират с анилинови багрила. Лезиите по устната лигавица се обработват с дезинфекционни разтвори.

Общото лечение включва антихистаминови средства, ацетилсалицилова киселина, витамини С и РР.

При тежки форми се прибягва към общо приложение на глюкокортикостероиди. Ако храненето е затруднено от лезиите в устната кухина се прибягва към парентерално хранене и вливане на електролитни разтвори.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!