Дехидратация е патологично състояние, при което съдържанието на вода в организма е под нормалното за съответната възраст и пол. Обезводняването настъпва вследствие нарушаване на баланса между приетите и изгубените от тялото течности в полза на загубите.
Водата има жизненоважна роля, като влиза в състава на всички тъкани и органи, участва активно в метаболитните процеси. Водното съдържание на организма е около 70%, което определя и огромното значение на адекватната доставка. По-голяма част от водата в тялото се намира вътре в клетките (вътреклетъчно), останалата част се разпределя между интраваскуларното пространство (в кръвоносните съдове) и интерстициалното пространство (междуклетъчното пространство).
Нормално здравият организъм поддържа непрекъснат баланс на водното съдържание посредством два процеса:
- Прием на течности – необходимото дневно количество е минимум 1,5 литра. Набавянето става чрез:
– Храната – около 750 мл на ден, доставя около 50% от нужните течности
– Напитки
– Произведената от организма вода при метаболитните процеси – около 500 мл. - Загуба на течности – на ден здравият организъм губи около 2,2 – 3 литра в зависимост от приема на течности и температурата на околната среда. Губим вода посредством:
– Дишането – загубват се около 500 мл вода дневно
– Потта – около 250 – 500 мл
– Изпражненията – до 200 мл
– Урината – през бъбреците се отделят около 1,5 литра за денонощие.
Дехидратацията повлиява негативно редица процеси в организма:
- Транспорта на кислород и хранителни вещества на клетъчно ниво
- Енергопродукцията
- Елиминирането на токсините
- Естествената лубрикация на ставите
- Тежките форми на обезводняване могат да доведат до загуба на жизненоважни електролити (натрий, калий), да влошат мускулната функция и работата на сърцето. При задълбочаване на състоянието има опасност от животозастрашаващи усложнения (шок, кома, смърт).
В зависимост от количеството на загубените течности различаваме лека, умерена и тежка форма на дехидратация. Най-предразположени към обезводняване са кърмачета и малки деца, спортисти, възрастни хора. Леката до умерена дехидратация е свързана с поява на силна жажда, сухота и лепкавост на устните, намалено отделяне на урина, умора и сънливост, главоболие, запек, раздразнителност и замаяност. Тежката дехидратация предизвиква изсъхване на кожата и лигавиците, загуба на еластичнос и тургор на кожата, хлътване на очите, бузите, при кърмачета потъване на фонтанелата, хипотония, тахикардия, тахипнея, треска.
Според вида на загубените течности различаваме следните видове дехидратация:
- Изотонична – при нея еквивалентно се губят вода и соли. Най-често се среща при продължителна диария.
- Хипернатриемична – губи се повече вода, а солевите нива в кръвта остават високи. Възниква обикновено при кърмачета и малки деца, при обилно повръщане, съчетано с диария.
Причини за дехидратация
Причините за дехидратация на организма включват:
- При недостатъчен прием на течности
- Прегряване и ексцесивна загуба на вода чрез потта и урината
- Повишено физическо натоварване (например при спортисти – футбол, хокей, маратон)
- Интоксикация
- Алкохолна консумация
- Остра кръвозагуба
- Обширни изгаряния
- Състояния и заболявания, при които обезводняването е следствие от загуба чрез урината:
– Захарен диабет
– Диабетна кетоацидоза
– Хиперосмоларен хипергликемичен синдром
– Лечение с диуретици (фуроземид) - Състояния и заболявания, при които обезводняването е следствие от повръщане, диария или фебрилитет:
– Бактериални или вирусни инфекции на гастроинтестиналния тракт – гастроентерит
– Хранително натравяне
– Рефлуксна болест (ГЕРБ)
– Улцеративен колит
– Болест на Крон
– Грип
– Тежки инфекциозни заболявания, сепсис
– Сутрешно гадене и неразположение при бременност.