Болест на Крон

юни 30, 2013

На латински език: M. Crohn, ileitis terminalis.
На английски език: Crohn’s disease, regional enteritis.

Синоними: Терминален илеит, регионален ентерит.

Определение: Болестта на Крон е хронично възпалително заболяване, което може да засегне всяка част от храносмилателния тракт (от устата до ануса), но най-често се локализира в илео-цекалната зона. Обикновено се изявява между 20 и 40 годишна възраст.

Етиология: Причината за заболяването е неизвестна. Предполага се участие на някои инфекциозни агенти.

Патогенеза: В патогенезата на заболяването участват имунни механизми. При обостряне на заболяването се установяват повишени серумни имуноглобулини и повишени антиген-антитяло комплексите в серума.

Патоанатомия: Възпалителният процес обхваща цялата чревна стена в засегнатия сегмент. Налице е оток и фиброзно задебеляване. Просветът на засегнатия сегмент от червото е стеснен. По лигавицата има разязвявания, които могат да проникнат в дълбочина и да образуват абсцеси и фистули.
Хистологично се установяват епителоидноклетъчни грануломи и многоядрени гигантски клетки.

Клиника: Заболяването протича на тласъци. Рецидиви възникват след първата година при 30 %, а след втората година при 40 % от пациентите. Когато симптомите продължават над 6 месеца се говори за хронично протичане.
Най-честите прояви на чревните локализации са:
– диария (без кръв в изпражненията);
– коремни болки;
– флатуленция;
– отслабване на тегло;
– гадене, повръщане, общо неразположение.

Често има симптоми, подобни на хроничен апендицит – спастични болки в дясната долна част на корема, палпиране на болезнена при натиск резистентна коремна стена, субфебрилна температура, левкоцитоза. Това крие опасност от поставяне на погрешна диагноза.

При преглед се установява значително отслабване, анемия, отоци. При палпация в илео-цекалната зона могат да се открият болезнени ”туморни маси”. В перианалната зона може да има язви, фисури, фистули и аноректални абсцеси.

Наблюдават се и извънчревни прояви – увеит, артрит, erythema nodosum. Те са по-чести при локализация на процеса в дебелото черво.

Усложнения:
– При засягане на голяма част от илеума се нарушава резорбцията на витамин В12 и се развива мегалобластна анемия .
– Поради нарушена резорбция на жлъчни киселини се появява стеаторея и се образуват холестеролови конкременти в жлъчния мехур.
– Възниква дефицит на мастноразтворими витамини и най-вече на витамин К с последваща хеморагична диатеза.
– Децата и юношите изостават в растежа и половото съзряване.
– Може да настъпи чревна непроходимост, по-рядко възниква чревна перфорация.
– Късни усложнения са колоректален карцином и амилоидоза.

Изследвания:
І. Лабораторни изследвания – установява се анемия, левкоцитоза и ускорена СУЕ. Може да се установят автоантитела.
За да се изключи инфекциозно заболяване на червата се прави бактериологично изследване на изпражненията.

ІІ. Инструментални изследвания:
1. Рентгенови изследвания – установява се:
– сегментно засягане на червата и наличие на незасегнати участъци помежду им;
– нишкообразни стенози (синдром на кордона);
– релеф на чревната лигавица като паваж;
– дъговидни контури на стената срещу участъка.

2. Ендоскопски изследвания (ректороманоскопия, фиброколо-илеоскопия с биопсия. Установява се калдъръмен релеф на лигавицата, афтоидни лезии, разязвявания на лигавицата. Взема се биопсичен материал.

3. Ехографски изследвания (абдоминална и трансректална ехография). Може да се установи задебеляване на чревната стена и да се открият абсцеси.

4. Левкоцитна сцинтиграфия – установяват се възпалените чревни сегменти, фистули и абсцеси. Провежда се при противопоказания за ендоскопско изследване (опасност от перфорация или наличие на стеноза).

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина и инструменталните изследвания.

Диференциална диагноза: Прави се с:
– туморни процеси на храносмилателния тракт;
хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК);
– илеоцекална туберкулоза;
– синдром на Бехчет;
– тънкочревен лимфом;
– инфекциозен ентероколит, причинен от Yersinia, Campylobacter, Chlamidia.

Лечение:
1. Диета : Провежда се елиминационна диета – избягват се храните, които пациентът не понася. При непоносимост към лактоза се ограничава приема на млечни храни.
Провежда се заместителна терапия за набавяне на всички необходими вещества, като белтъци, електролити, мастноразтворими витамини, витамин В12, желязо, калций.
При тежък тласък на заболяването се дава течна храна или се преминава на парентерално хранене.

2. Медикаментозно лечение: Провежда се лечение с аминосалицилати – салазопирин. За поддържане на ремисия се приема повече от година.
При тежко протичане се прилагат кортикостероиди.
При неповлияване от стандартното лечение се прилагат метронидазол, имуносупресори.
При наличие на абсцеси и фистули се прилагат антибиотици.

3. Хирургично лечение – провежда се при наличие на усложнения. При перфорация, чревна непроходимост се налага спешна хирургична намеса. Планови операции се извършват при рецидивиращи фистули, при субилеус. Извършва се пестелива резекция на засегнатия участък.

Прогноза: При голяма част от болните прогнозата е сравнително добра, но честотата на рецидивите е висока.
Провеждат се редовни ендоскопски изследвания, тъй като има повишен риск от колоректален карцином.

Прочетете за:
Как се диагностицира болест на Крон?
Симптоми и усложнения при болест на Крон
Анатомия на тънко черво, дебело черво.

Последни публикации