Синдромът на Ашерман (вътрематочни синехии, вътрематочни адхезии) се характеризира с формиране на сраствания в маточната кухина. В резултат на травма или възпаление на базалния слой на ендометриума се образува ръбцова съединителна тъкани и се получават сраствания между стените на матката. Променя се размерът и формата на матката.
В зависимост от тежестта на вътрематочните сраствания се различават три степени на синром на Ашерман:
- лека – има само няколко тънки фиброзни бридове. Жените имат нормална менструация.
- умерена – има плътни сраствания, които водят до частична адхезия (слепване) на маточната кухина. Налице е хипоменорея.
- тежка – настъпва тотална адхезия на маточните стени. Налице е аменорея.
Какви са причините за синдром на Ашерман?
Вътрематочни синехии могат да възникнат след:
- груб кюретаж, при който се уврежда базалният слой на ендометриума и се разкъсват влакна от миометриума, например при аборт, задържана плацента след раждане, абнормно маточно кървене
- раждане чрез Цезарово сечение (секцио)
- хирургични интервенции на матката, например миомектомия (отстраняване на миомен възел)
- ендометриоза
- инфекция, например генитална туберкулоза, шистозомиаза
- лъчетерапия.
Какви са симптомите при синдром на Ашерман (вътрематочни синехии)?
Симптомите варират в зависимост от количеството и локализацията на синехиите.
- скъсяване на дните на менструалното кървене
- оскъдна менструация (хипоменорея)
- аменорея – липсва менструация
- болезнени крампи, когато се очаква менструацията, дори когато липсва кървене. Те показват, че настъпва менструация, но кръвта не може да излезе от матката, тъй като маточната шийка е блокирана от сраствания.
- тазова болка
- повтарящи се спонтанни аборти – ръбцовата тъкан може да затрудни нормалното развитие на плацентата.
Сериозно усложнение, което може да настъпи в резултат на синдрома на Ашерман е появата на стерилитет. Разрастналата се ръбцова съединителна тъкан може да попречи на оплодената яйцеклетка да се имплантира в ендометриума. Синдромът на Ашерман повишава риска от ниско прикрепване на плацентата, от плацента инкрета (враснала в мускулния слой на матката).
Как се поставя диагнозата синдром на Ашерман?
Към диагнозата синдром на Ашерман може да насочат данните от анамнезата за извършен аборт, за раждане чрез секцио, за оскъдна менструация, чести спонтанни аборти.
За диагностицирането на вътрематочните синехии се провеждат следните изследвания:
- хормонални изследвания за изключване на ендокринен процес.
- хистероскопия – има най-голямо значение за диагнозата. Извършва се оглед на маточната кухина с помощта на хистероскоп.
- трансвагинална ехография
- хистеросалпингография – контрастно рентгеново изследване на маточната кухина и маточните тръби.
Синдромът на Ашерман трябва да се отдиференцира от други заболявания със сходни симптоми. Такива са например: поликистозна болест на яйчниците, тазова възпалителна болест, ендометриоза.
Какво е лечението?
Целта на лечението е да се разкъсат срастванията, да се отвори маточната кухина и да се открият отвърстията на маточните тръби. Диагностичната хистероскопия може да се използва и за лечение на вътрематочните сраствания. Чрез специални инструменти, прикрепени към хистероскопа се разкъсват синехиите. Възможно е след лечението да се появят отново сраствания. Ето защо след процедурата се предписват естрогенни препарати, витамин А, витамин Е, които да предотвратят повторното форрмиране на сраствания.
Прочетете за:
Хистероскопия
