В редица случаи бременността се усложнява с повишаване на артериалното налягане. Хипертензивните усложнения по време на бременността може да се класифицират по следния начин:
1. Хипертония, предизвикана от бременността (Pregnancy induced hypertension):
1.1. Хипертония без протеинурия и патологични отоци („транзиторна“ хипертония).
1.2. Прееклампсия – лека и тежка форма.
1.3. Еклампсия.
2. Хронична хипертония, влошена по време на бременността (Pregnancy aggravated hypertension):
2.1. Хронична хипертония с насложена прееклампсия.
2.2. Хронична хипертония с насложена еклампсия.
Прееклампсия
На латински език: Preeclampsia
На английски език: Preeclampsia
Прееклампсията представлява усложнение през втората половина на бременността (след 20-та гестационна седмица) и клинично се представя с предизвикана от бременността хипертония и протеинурия с или без наличие на патологични отоци. Рядко прееклампсията може да се развие през първата половина на бременността или скоро (до 48 часа) след раждането.
Епидемиологични данни: Честотата на прееклампсията е около 5-14 %. Среща се по-често при първа бременност.
Етиопатогенеза: Точните механизми за развитие на прееклампсията не са изяснени. Обсъждат се следните причини:
– имунологични причини;
– неправилно развитие на плацентата – абнормна инвазия на трофобласта в маточните съдове (спиралните артерии);
– ендотелна дисфункция;
– понижена антиоксидантна активност, оксидативен стрес;
– генетична предразположеност.
В резултат на силно повишена чувствителност на съдовата стена към действието на системата ренин-ангиотензин-алдостерон се реализират генерализиран съдов спазъм и хипертония.
Рискови фактори за развитие на прееклампсия са:
– първа бременност;
– възраст над 40 години;
– фамилна анамнеза за прееклампсия;
– хронично бъбречно заболяване;
– хронична хипертония;
– антифосфолипиден синдром;
– многоплодна бременност;
– захарен диабет;
– затлъстяване и др.
Клинична картина: Основните белези на прееклампсията са:
– хипертония – над 140/90 mmHg или над 30 mmHg за систолното и над 15 mmHg за диастолното налягане спрямо стойностите преди 20-та гестационна седмица. След раждането артериалното налягане се нормализира.
– протеинурия – над 300 мг. за 24 часа.
– отоци – не се откриват при всички случаи. За патологични се смятат разпространените отоци, тези по лицето и ръцете.
– бързо наддаване на тегло.
Форми на прееклампсия:
Има лека и тежка форма на прееклампсия:
1. Тежка форма:
– диастолно налягане над 110 mmHg;
– белтък в 24-часова урина над 5 гр. или 2+ и повече при качественото изследване;
– оплаквания от главоболие, нарушено зрение, болки високо в корема;
– белодробен оток;
– повишени чернодробни ензими;
– повишен билирубин;
– количество урина за 24 ч. под 400 мл.;
– повишен серумен креатинин;
– HELLP синдром – съкращение от: H-hemolysis – хемолиза; EL-elevated liver enzymes – повишени чернодробни ензими; LP-low platelet count – ниски тромбоцити. Симптомите включват гадене и повръщане, главоболие, болка високо в корема;
– забавен растеж на плода;
– прогресия до еклампсия.
2. Лека форма – диастолното налягане е под 110 mmHg, качественото изследване на урината за белтък показва 1+, а останалите изброени симптоми липсват.
Усложнения:
– Намаляване на плацентарния кръвоток, което води до хронична хипоксия на плода и съответно изоставане в растежа и развитието му (интраутеринна ретардация).
– Преждевременно отлепване на плацентата.
– Преждевременно раждане.
– HELLP синдром.
– ДИК синдром (дисеминирана интравазална коагулопатия) – комплексно разстройство на кръвосъсирването.
– Бъбречна недостатъчност.
– Еклампсия.
– Сърдечно-съдово заболяване – прееклампсията може да повиши риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване.
Диагноза:
Диагнозата прееклампсия се поставя въз основа на:
– анамнеза – леките до умерено тежки форми може да са безсимптомни и да се открият при рутинен преглед. Анамнестично се търси наличие на рискови фактори и симптоми на прееклампсия.
– физикален преглед – повишено артериално налягане на майката, наличие на отоци.
– лабораторни изследвания – кръвни изследвания – пълна кръвна картина, чернодробни ензими, серумен креатинин, пикочна киселина, изследване на урина за белтък и др.
– ехографско изследване – определяне състоянието на плода, количеството околоплодна течност, оглед на плацентата.
– Doppler – за определяне на кръвотока.
– нон-стрес тест за мониториране състоянието на плода.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– хронична хипертония – начало преди бременността, обикновено се откриват промени по ретината;
– предизвикана от бременността (транзиторна) хипертония без протеинурия и патологични отоци;
– бъбречно заболяване – анамнеза за бъбречно заболяване отпреди бременността;
– антифосфолипиден синдром и др.
Лечение: В близост до термин се преминава към родоразрешение (вагинално раждане или цезарово сечение), като се провежда профилактика с магнезиев сулфат, за да се предотврати екламптичен гърч.
Когато бременността е далеч от термин, се прилага консервативно лечение: антихипертензивна терапия (хидралазин, метилдопа), профилактика с магнезиев сулфат, реанимационни мерки.
При липса на белодробна зрялост у плода се прилагат кортикостероиди.
Консервативното лечение се извършва на фона на активно наблюдение на състоянието на майката и плода. При влошаване състоянието на бременната или страдание на плода се преминава към родоразрешение.
Профилактика: Профилактиката на прееклампсията включва прием на хранителни добавки (калций, магнезий и др.), антиоксиданти, аспирин, антихипертензивни средства при нужда.
Автор: д-р А. Високалийска
